4 признака за заговор срещу човечеството

Днес видях два охлюва по средата на бурен сексуален акт (или поне така мисля).

А сега по темата, която не претендира да е много по-интересна от секс между хермафродити...

На фона на всичките си неоспорими добродетели (ха-ха), трябва да си призная, че съм параноична и откровено страхлива. Страх ме е от скакалци, убедена съм, че богомолките могат да ме прокълнат, ако ги убия и никой не може да ме убеди, че черните, зеленооки котки не са въплъщение на Азазел. И ти, който се криеш някъде там в компютъра ми и нарочно нагласяш заровете на онлайн таблата ми така, че да губя...I curse you!!!

За мое лично успокоение, трябва да поясня, че повечето ми паранои са на чисто консуматорско ниво. Това световни конспирации, това Нов световен ред или заговори на масонските ложи...не ме занимавайте с глупости. Мене ме е страх някой да не ми изяде манджата, преди да съм се наяла или да остана без бира в район без денонощни магазини. Когато се почувствам заплашена от гореописаните световни катаклизми, изправена между лакомията си и последните няколко хапки руска салата, въргалящи се съблазнително на дъното на чинията, голямата бяла акула на диета с ПМС изглежда като пухкаво котенце, мъркащо в краката ви  в сравнение с мен. Чувствайте се предупредени!

Един успешен опит за световна конспирация, все пак, съм сигурна, че съществува - има заговор на местно и интернационално ниво, целящ системното и безвъзвратно затъпяване на човечеството! Ако вие имате по-смислено обяснение за изредените по-долу социални феномени, пърхащи свободно и безнаказано като невинни пеперудки в моя и иначе пренаселен хабитат, моля, опровергайте ме.

1. Рекламите на прах за пране и дамски превръзки

Аз далеч не съм маркетинг специалист, но ми се струва, че даже рекламите за тоалетна хартия се изстреляха в бъдещето, развявайки лозунги за нежно докосване.Даже рекламите за лекарства за хемороиди и простата вече са ако не забавни, то поне трогателни. Светът се занимава с човешкия геном и експедиции до Марс, ама на леля ви Мария й дреме на бенката за модернизацията и световното развитие. Влачи си невъзмутимо торбите с прах за пране из цЕлата махала, само за да ги извади пред някой съсед с лекота, на която дори кечист, вдигащ алуминиев стол би завидял. И сякаш това не беше достатъчно, вече из рекламните блокове безнаказано се мандахерца младата БГ версия на румънската домакиня, която вдига либидото на мъжа си в ефир, не с какво да е, а с прах за пране. Как да не се поддадеш на подобна ловка манипулация с консуматорските ти нужди.

Що се отнася до рекламите за дамски превръзки, продължавам да се опитвам да проявя разбиране. Разбирам, че е трудно да се измисли смислена реклама на заместител на женски памперси, но похватът с белите панталони и жизнерадостните песнички на фона на флуид, наподобяващ течност за спирачки, изливащ се върху дамска превръзка, мен лично не ме печели за каузата. И, по дяволите, спрете да синхронизирате рекламите за попиватели на телесни течности с вечерята ми!

2. "Петдесет оттенъка на сивото"

Не знам дали сте имали честта да се сблъскате с тази лоботомия на съвременната проза, но ако не сте, се бройте късметлии! За тънещите в блажено невежество по темата - става въпрос за фенфикшън на ЗДРАЧ. И ако си мислите, че влюбен вампир и рахитичава ученичка е кофти сюжет, изобщо не сте познали. Феновете, редактирани от достопочтена авторка Е.L. James (домързя ме да й потърся цялото име) са създали сюжет, който може само да си мечтае да достигне нивото на пакистански порно филм. Но това не е страшното. В крайна сметка всеки има право на сексуални фантазии. Някои обичат кози, друг себе си... коя съм аз, че да съдя... Когато, обаче, тълпи от читателки на средна възраст, принадлежащи към габаритна категория, на която не се разрешава да се движи в определени пътни участъци между 10.00 и 18.00 часа през лятото, заради опасения, че ще повредят настилката, се затантурят към книжарниците с ентусиазма на булонка, мернала оголен крак, това вече сериозно ме притеснява. Какво толкова, ще попитате? Това не е обикновено вкусово извращение, твърдя аз. Световната популярност на тази книга ясно очертава голяма група големи жени, страдащи от липса на секс. Тази тенденция, съчетана с генната ми предразположеност към надебеляване, изобщо не чертаят прекрасно бъдеще пред мен. Така че, ако след петнайсетина години седя отново тук и възторжено ви хваля четиво, в което главната героиня не прави нищо друго освен да си хапе долната устна и си партнира с емоционално неосъзнат, мрачен, но красив мъж, НЕ ми вярвайте! Нещо повече - ЗАСТРЕЛЯЙТЕ МЕ!

3. Аламинут

В никакъв случай не твърдя, че имам чувство за хумор. Ако сте сред хората, които се смеят на скечовете на Робин Кафалиев, и вие недейте да претендирате, че притежавате такова! Честно! Нямате! Не знам защо хората се ограничават да се подиграват само на вицовете на Къци Вапцаров при наличието на подобно предаване. Те смешките на Къцко, всъщност, са си направо любовна среща на дух и интелект в сравнение с хумора за тъщи и комунистическите авдийски лафове, хванати в кадър. "Аламинут" дори не е от онези глупави предавания, които са толкова абсурдни, че са смешни. То си е просто неоправдано тъпо!

И понеже ежедневно водя шизофренични спорове с моето АЗ, вече прехвръкнало в ерата на Водолея, двете седнахме и изпихме по бира, разсъждавайки върху казуса защо това предаване продължава да съществува. Накрая, след третата бира, се обединихме около истината: извънземен интелект плаща на Робин или му обещава някакви благини в новия свят, за да се подвизава в подобно хумористично амплоа. Нещо повече - не изключваме вероятността някое извънземно направо да се е вселило в него, за да заема телевизионния ефир и да облъчва зрителите с електромагнитни вълни на затъпяването. Ние с мен не намерихме друго логично обяснение защо някой би вложил творческа и умствена енергия в подобен телевизионен продукт. Ако вие имате, бих се радвала да го чуя.

5. From Ikebana The Wood Have Pain

Когато светът ме сблъска с някое творческо злополучие, понякога не ми остава нищо друго освен да замръзна безмълвно с физиономия на шимпанзе, което се опитва да смята, сигурна, че незабавното изтребление от метеорит все пак не е толкова лоша алтернатива за човечеството. Тази реакция не ме подмина и когато чух (уви, и гледах) "клипчето за Икебаната".

 За това музикално извращение, даже и теорията за извънземните отпада. Сигурна съм, че даже те биха махнали отвратено с трипръста ръка, хващайки първата маршрутка за друга галактика при вида на апетитно поклащащите се бедра на Деян Неделчев, стегнали между себе си заплашителен гей-пакет. Дори, като се замисля, клипът би могъл да се смята за своевремена контраатака на извънземните, обладали Робинчо. След като са попаднали на него, популацията им най-вероятно рязко е спаднала, поради мистериозно изчезналото либидо на мъжките извънземни, което дори прах за пране с аромат на любов не би могло да повдигне.

И Дъмбълдор би се чудил...

Здравейте, сънародници! Привет, революционери! И наздраве!

Министерството на магията падна, сега чакаме смъртожадните да вземат нещата в свои ръце ( мога да намеря известни прилики между Волен Сидеров и Луциус Малфлой, например :)) Само дето на цялата ситуация липсва лорд Волдемор, та затова са ни малко хаотични протестите... Ама, нищо, важното е ентусиазма да не се губи! И бирата да не отива на халос! А междувременно по улиците на България бродят свободно диментори, щото лудниците отдавна не са рентабилни държавни институции. И докато паралелния ни, полуприказен свят е обявил конкурс за белобради вълшебници-спасители, поводът за моите алегории е малко тъп, ама толкова си мога:

Ако сте фенове на  Хари Потър, сигурно ще изпитате поне малко от моето дорк умиление, когато го видите. А ако не сте, веднага започвайте да четете! Та, така, де, мило ми стана за протестиращата общност, докато не попаднах онзи ден на това:

http://now.msn.com/funny-protest-signs-photo-gallery

И някак си, спря да ми е мило. :D То, не, че е кой знае какво, но можехме барем в тъпотиите да проявим креативност, като в другото не искаме. Ай, наздраве! 

5 съвета как да си върнете гаджето обратно

Той е идеалният! Той е единствения, който всъщност наистина сте обичали! Разказали сте вече на цялата рода за хубавата му работа, баба ви ви е обяснила как трябва да се пазите за сватбата, качили сте поне стотина ваши снимки на телефона си и само чакате някоя ключова дума като "гадже", "връзка", "целувка", "кофа", "бастун", "чехъл", спомената в разговора, за ги покажете на приятелите си. Всичко е само цветя и херувимчета с подсечени дупета, докато един мрачен ден той не ви заявява, че трябва да си останете приятели. Светът ви е сринат, разказвате на цялата си рода какво лайно е всъщност той, баба ви въздъхва облекчена, че сте още честна иии...продължавате да търсите удобен момент да покажете всичките си общи снимки на вече понамалелите ви, отегчени приятели. Изтрили сте го и сте го добавили поне пет пъти във всичките социални мрежи, за които сте се сетили, че посещава. Какво можете да предприемете от тук нататък? Да си поревете една вечер на тъмно в стаята и да продължите живота си? ДА БЕ!!! Това го правят само тъпаците! Ето няколко от тайните похвати на готините момичета, с които те успяват да си върнат гаджетата:

1. "Ще те изложа пред всичките ти познати и колеги и със сигурност ще размислиш!!!"

Защо вместо да седите и да циврите некъпана и чорлава сам-самичка, не го изненадате като го причакате, когато отива да обядва с колегите си? Естествено, за препоръчване е да сте все така некъпана и чорлава, може дори да имате парченца храна, загнездени в косата ви. Така увеличавате патоса на ситуацията, предизвиквайки съжаление и състрадание. Всеки мечтае за това! Задължително трябва да ревнете, докато тънка, неконтролируема струйка сопол затече от носа ви, така че и приятелите му да видят колко сте жалка. Може дори да избрецате няколко неразбираеми от рев фрази, които да бъдат придружени с обилно слюноотделяне, но това не е задължително. И без това сте се постарали достатъчно. Така, освен гореспоменатите емоции, предизвиквате срам и стъписване у вече бившето си гадже. Коктейла от тези емоции, придружен с проведеното харакири на самоуважението ви, неминуемо ще му припомни най-щастливите ви моменти заедно и ще го накара да се върне при вас.

2. "Ти си толкова некадърен в леглото, че никоя друга няма да те търпи!!!"

Планът е следния:
Предизвиквате по цивилизован начин среща с него (това значи телефонно обаждане, при което звучите спокойна и нормална). Добре е тази среща да се състои на възможно по-оживено и централно място. Можете дори сами да си повярвате, че просто искате да проведете зряла приятелска вечеря. След няколко изпити бири, които са освободили напрежението, на вас не ви остава нищо друго освен да му се разкрещите пред хората колко ужасен е всъщност секса с него и как, ако не се върне при вас, е обречен да остане сам завинаги. Той, най-вероятно, ще бъде втрещен и унизен, защото около вас ще е пълно с хора, които ви зяпат. Може дори да хвърли нескопосано някакви пари на сервитьорката и да изхвърчи навън. Но нека това не ви отказва! Сега е шансът да му покажете, че само вие сте жената за него. Втурнете се след него надолу по улицата, крещейки сексуални обиди на свободен принцип: "Не съм виждала по-малък от твоя, а проверявах в Интернет!!!", "И заекът на съквартирантката ми издържа повече от тебе!!!" и други подобни. Ако сте по-поетична натура и  сте достатъчно трезва, за да не ви се преплита езика, бихте могли да кажете и нещо по-нежно, например: "Да правя любов с тебе е все едно да дишам - знам, че го правя, но рядко го усещам!". След като един път бъде убеден, че е най-ужасния любовник на света и самочувствието му е тотално сринато, на него няма да му остане никакъв друг избор, освен да се върне при вас.

3."Ще се самоубия, ако не се върнеш при мен!!!"

Вечна класика! Методът е директен. Не разчита на вторични емоции, пробудени от вашите деликатни действия, както горните два. Ако сте стресирали обекта толкова, че вече не ви вдига телефона, отново няма място за отчаяние. Отидете до тях, за предпочитане в гореописания външен вид тип "плашило" и ако той се крие или не си е вкъщи, изобщо не се притеснявайте да споделите самоубийствените си планове със съквартирантите или родителите му, например. После се приберете отново вкъщи, констатирайте презрително, че не сте си мили зъбите от една седмица и изкарайте запасите си от парацетамол и изветряла бира. За да се застраховате, вземете и някой затъпен кухненски нож, който да пъхате под възглавницата си. Вече въоръжени, се върнете в стаята си и му пратете SMS, отново в свободен текст, гласящ горе-долу следното: "Нямам смисъл да живея, ако не си част от живота ми. И понеже не ми вдигаш, ще се самоубия с алкохол и хапчета! Сбогом, любов моя!" Обектът до половин час е във вас. Гарантирано! Някои лаици може да твърдят, че той е ужасен и притеснен за психическото ви здраве. Но вие знаете истината! Накарали сте го да размисли, като си е представил, че може никога повече да не ви види! И ако все пак сте попаднали на някой твърдоглавец, който, въпреки всичко, започне да ви обяснява някакви глупости, че един ден ще осъзнаете колко глупаво постъпвате, в никакъв случай не му обръщайте внимание! Той просто не знае какво говори! Извадете бързо тъпия готварски нож изпод възглавницата си и започнете да симулирате, че си режете вените. Тогава той вече няма да има какво друго да направи, освен да се втурне в прегръдките ви.

4. "Бих направила всичко, за да се съберем!!!"

Методът е много прост. Тъй като очевидно живота без любимия няма никакъв смисъл и стойност, защо не изтеглите всичките си спестени пари и не му купите някакъв невероятно скъп подарък. Нещо, за което той самия винаги се е стискал, защото е знаел, че е безсмислен разход на пари. Убедете се, че ще му го дадете в ситуация, в която ще сте заобградени от възможно най-много ваши познати и приятели, роднини, най-добре. Обяснете му, че му правите подарък просто ей така, за да му напомня за вас. Той, естествено, няма как да не промени решението си за връзката ви! Все пак сте му дали неуместно скъп подарък пред неуместно много хора!

5. "Ние всъщност сме създадени един за друг!!!"

Този подход е малко коварен и се използва в краен случай. Препоръчва се да действате в малките часове на нощта, когато сте най-малко очаквана. Отивате при новата приятелка на бившето си гадже, като предварително сте я проследили до дома й. Будите я с гръм и трясък и любезно се представяте. После размахвате олигавената си, розова плюшена играчка - най-ценния спомен, пазител на любовта ви. Какво точно ще кажете на момичето, кажи-речи, е без значение. Тя така или иначе ще е прекалено сънена и шашардисана, за да ви разбере. Наблегнете все пак на това, че тъй като сте сигурна, че с него сте сродни души, тя няма друг избор освен да се оттегли и да не застава на пътя на любовта ви. Ако, да кажем, нещата се объркат и бившето ви гадже се появи неочаквано иззад гърба на момичето, винаги можете от нападение да минете в достойно, елегантно отстъпление, като му се разкрещите, че сте спали с брат му, например. Така със сигурност ще отвлечете вниманието му от посещението си. Тази тактика действа в две направления. Първо - новото му гадже със сигурност ще се трогне, щом вече е наясно, че вие сте сродни души и неминуемо ще го зареже, оставяйки го във вашите прегръдки. И второ - той ще е толкова впечатлен на какво сте готова да се подложите, че ще ви поиска обратно. 

Романтика в железницата?!?

Повръщате ли?

Аз повръщам! Най-вече в и около моторни превозни средства. Повръщам неудържимо, унизително и безславно. Само като видя предизвикателно клатушкащото се борче, закачено на огледалото ви за обратно виждане, започва да ми се гади. Изобщо - аз съм спътник-мечта на дълги разстояния. Един от най-ярките ми детски спомени е как повръщам на пътеката на автобуса, майка ми се опитва да бърше доскорошното съдържание на стомаха ми с новите терлици, които току що сме взели от баба, а на съседната седалка невъзмутимо седи личната ми лекарка и чете роман на Даниел Стийл (нямам представа как съм обърнала внимание на това между спазмите). Ужасното в цялата работа е , че това не влиза дори в  Топ 10 на най-унизителните случки живота ми!

Така или иначе, решения за моя повръщащ проблем има две. Гениалната фармацевтична мисъл е създала едно хапченце, наречено Dimenhydrinate. Пиеш го и забравяш, че ти се повръща, забравяш, че се возиш и на къде си тръгнал... и името на майка си забравяш. Обхваща те свещена апатия и придобиваш характерна физиономия на кравешка тъпота. Но пък поне не споделяш преработения си обяд с колегите и приятелите си. Все е нещо. Другият вариант е избягването на раздрънканите междуградските автобуси, в които придобиваш шест степени на свобода по време на път. Така, върху тази хлъзгава основа от повръщано, преди много години, се роди любовта ми към БДЖ! 

Аз за добрата, стара железница мога да говоря с часове. Мога да напиша книга за нея, елегия също. Тук няма да засягам скоростните параметри на влаковете, атмосферата в купетата или пословичните тоалетни. Всички тези колорити заслужават отделно и специално внимание. Днес ще оставя смръдльовците на смрадта им, циганите тийнейджъри на съдбата им и тоалетните на хепатита им. Днес ще съм позитивна! Ще ви разкажа за железницата като романтична супа от редки индивиди. Аз съм почти толкова романтична колкото узряла гнойна пъпка, но дори моята цинична душа нямаше как да не трепне пред сцените, на които стана свидетел. Ето я и историята:

Изглеждаше типично петъчно пътуване. Купенцето ми в цвят на тридесетгодишно зелено  скърцаше унило под тежестта на дебелите, мъжки жени на Северозапада. Весели студенти първокурсници влачеха мръсните си гащи за съботно освежаване и обясняваха на висок глас проблемите си с двигателите с вътрешно горене. Седях си аз, унесена от цялата суматоха и се забавлявах с бабата срещу мен, която се правеше на умряла риба и тайно ме оглеждаше критично с полуотворено око. Малко преди влакчето да потегли, в купето нахълта застаряващия антипод на Аполон и свободното пространство рязко заклони към нула. 

"Оп, оп...малко място може ли?" - почна да подканва двуметровият мъж на средна възраст, притежаващ най-внушителното шкембе, което някога съм виждала. Мъкнеше найлонова карирана торбичка, от която се разнасяше така характерното дрънчене на мамини празни буркани. Гигантът се насочи към запазеното си място, почти смазвайки жената, седяща в съседство.

"Опа..." - щастливо изчурулика той вместо извинение и огледа жената. - "Винаги се надявам да имам щастието да седна до толкова красива жена като Вас. Но за пръв път ми се случва." - разсъних се автоматично. Последното изречение ми дойде неочаквано. Не са много хората, пътуващи с БДЖ, които могат да структурират такова изречение, камо ли пък да използват учтива форма на обръщение.

"Хи-хи-хи... "- жената също беше около четиридесетте, с поувяхнало лице за сметка на неприличното количество грим. - "Благодаря. Много сте мил." - каза тя. Между двамата се разнесе сексуално напрежение, което дори разваленото парно можеше да усети. 

"Вие за къде пътувате?" - попита шишкото.

"За Монтана." - отговори жената. 

"А! Ти градска ли си ми, ма?" - доскорошната галантност беше заменена с искрено прасешко  удовлетворение.

"Не, аз бях от Монтана, ама вече съм от София." - жената беше придобила вид на подута от газове пуйка. 

"Ехе, ще си те водя вкъщи значи! Да не те открадне некой, че каквато си ми красавица..."

"Хи-хи... Остави ме сега на мира. Ще трябва да поспя, защото не съм спала като хората цяла седмица." - жената заметна артистично почти оранжевата си, топирана коса и се облегна със затворени очи на седалка.

"Що, ма? Да не работиш нощно време?" - доволството по лицето на мъжа градираше с такова темпо, че се притесних да не се пръсне.

"Не! Аз съм икономист!" - отговори тя с тонът на ракетен инженер. - "И приключвам година... " - добави. - "Много е стресът, много е отговорно...направооо...остави ме да се наспя!"

"Спинкай, спинкай! Аз ще те събудя като трябва да ставаме." - покровителствено заключи шишкото, извади от найлоновата си торбичка галонче "Ариана" и също се облегна. 

Наивно реших, че любовните сцени са приключили и се зазяпах с така характерния за мен празен поглед през мръсния прозорец. По едно време остър хриптящ звук ме стресна. Огледах се. Жената-грим се беше опружила в блажено безформие с отворена уста и ускоряваше хъркането си обратнопропорционално на скоростта на влака. След час-два спящото ангелче все пак се пробуди, примлясна с пресъхнала уста и разговорът беше подновен.

"А ти какво работиш?" - попита тя.

"Аз съм охрана на една мутра" - отново се прокрадна нотката на ракетния инженер. - "Много е опасна моята работа!" 

"Аууу...като от оня филм...Бодигард!" - възхити се дори гримът по лицето на жената. - "Ама ти сигурно тренираш, да поддържаш форма. Щом ти е такава работата..." - тук прекали, сестро.

"Баа...то в днешно време, вадиш патлака и стреляш. Не тренирам вече аз." - бях шокирана от това признание. - "Ама спя с пищова под възглавницата! Направо не знам кога ще ме гръмне некой и това ще е..." - разговорът продължи още час в тази насока. Бидоха разказани истории за сцени и битки, на които и Давид би завидял, примесени с дребни мафиотски истории. Бяха намесени фолк певици и Бойко Борисов, естествено. А нашата героиня почти получи оргазъм от възхита. Накрая двамата тръгнаха заедно към светлото си бъдеще и ме оставиха в полупразното купе насаме с отчайващите ми размишления за бъдещето на човешкия род. 

За традициите или 5 аксиоми на българската Коледа

Коледа е!
Всички вече сме изтърпели изнервените, странно миришещи тълпи в и около автобусите, завихрили сме минимум една семейна драма на тема "Къде злият, криминален ум е скрил гащите на баща ни по пътя им от простора до гардероба?" и сме преместили колана си поне с една дупка в дебелата посока. Мирът и хармонията се напъват да издържат поне още някой и друг час на празничната софра, подпомагани единствено от унили умрели животни, гарнирани с кисело зеле. В такива моменти на неколкочасова семейна интимност, изнасилените разговори опират традиционно до няколко основни етапа. Не можете да им противодействате или да ги заобиколите. А не искате да им се противопоставяте, повярвайте ми! Можете само да им отдадете подобаваща доза цинизъм и да ги залеете с няколко чашки винце. Наздраве!

1. Никога не може да си ял прекалено много! 
От поне две седмици единственото, което правите на работа е да имате миражи за топла баница и пържоли. Обмислили сте куп стратегии, така че да погълнете и отмъкнете колкото се може повече храна. Развълнувани сте достатъчно, че да пренебрегнете самоуважението си и да се снимате пред елхата в някой мол. И ако след толкова ентусиазъм, Вселената не ви приземи я с някой зъбобол, я с чревна инфекция и все пак сте годни да ядете, когато се приберете...не забравяйте един капан. Баба ви най-вероятно не е чувала нито за бавноразвиващия се Мечо Пух с досадната му сентенция за "повече"-то, нито за здравословни хранителни режими. "Айде, бабa, още една чинийка! Без хляб!" по-скоро е генетично програмиран израз на любов. И докато вие усещате много осезаемо как кожата и по най-интимните ви части се разширява в отчаян опит да побере новите ви размери, баба ви е напълнила чинията отново, хвалейки сто и двадесет килограмовия ви братовчед-търтей, който си е изял всичко. Баба ви не е вчерашна! Тя ще защитава рожденото си право да ви натъпче, разгръщайки голям арсенал от изразни средства - от увещания, през телесен допир без предупреждение (тип пощипвания, установяващи, че вие, чисто и просто, сте кожа и кости), стигайки до задълбочени артистични емоции на отчаяние и разочарование. И ако сте си мислели, че можете да изядете много или че сте въплъщение на библейската лакомия, помислете пак. Защото, когато усетите зелцето от поредната сърма да гъделичка средната част на хранопровода ви, ще се зачудите какво искат да кажат хората с думата "празнуване". И все пак братовчедът-буре изяде толкова много. Сигурна съм, че и вие можете да се справите по-добре!

2. Нека погледаме телевизия!
В началото на вечерта, когато всички са все още трезви, а разговорът може да се сравни само с напрежението от ферментиращи в червата плодове, изглежда сякаш единственото спасително въже е дистанционното. Няколко тъпи шеги за Лили Иванова. Престорен смях! "Цък!" - щраква копчето на дистанционното. Още няколко глупави шеги за Веско Маринов. Пак странния смях! "Цък!" Коледари-келеши реват фалшиво някви коледни песни и ентусиазирана репортерка обяснява какъв коледен дух на любов цари из цялата страна. Пазителят на дистанционното цъка шумно с език, за да разкара заседналото парче пържола между зъбите. "Цък!" - свещеник с вид на брадясало каче обяснява с прекалено писклив глас за християнските добродетели. "А какви новогодишни програми правеха едно време!" - възкликва някой от родата и всички ахват одобрително и се чувстват вече по-сплотени. За всеки случай решават да заложат на домашното винце, за по-нататъшни сближавания.

3. Я ела тука, да те запозная с един твой братовчед!
Единственото по-удобно време да бъдете представен на някой незнаен, горд представител на рода от този, са погребенията. Избирайте! Следват ритуалните любезности и неловки паузи.

"Ама, мамо, той е наркоман изнасилвач на момченца!"
"Нищо, маме, роднина ти е! Трябва да се уважавате!Ще му дам телефота ти!"
"Но той е странен непознат, който непрекъснато си чеше слабините!"
"Нищо, маме. Прави се, че не виждаш! Роднини сте! Трябва да се поддържате!"
"Какво да му поддъжам на тоя?"
"Стига говори глупости, виж момчето как тихо си се чеше и не вдига гюронтия като тебе!"

4. Ти всъщност винаги си бил голямото ни разочарование!
Дори да се състезавате с братовчеда педофил или с другия в затвора, не си и мислете, че ще спечелите някаква морална награда в края на вечерта! Колкото повече домашното вино-киселяк намалява, толкова намеците, засягащи личното ви достойнство се увеличават. Това носи изключително задоволство на родата, ако например сте довели някой приятел или гадже. Няма по-добро нещо от домашната ракия и домашната психоанализа! - това всеки го знае. "Как може да си толкова претенциозен?", "Ти осъзнаваш ли колко си комплексиран?" и "Що не си като брат си?", "Оня твоя съученик знаеш ли за колко пари работи?!?Ми ти?" - това са само част от възможните сентенции. Често те сами си противоречат, но се преглъщат по-лесно с чашка киселяк.

5. Равносметката!
Докато се усетите сте се качили с махмурлук и силно изразена душевна нестабилност на смрадливото автобусче. Главата ви е празна, но за сметка на това май имате запек. Чудите се да мислите ли за случилото се или просто да подпрете глава на мръсния прозорец и да гледате с отворена, суха уста сменящия се зимен пейзаж. "Майната му, ся как ще се омажа на Нова Година!" - заключвате на ум и това ви дарява с необходимото душевно спокойствие, за да не произведете нито един мозъчен импулс чак до Централна Автогара - София.

Wickeda - А ние с Боби пием кафе

Дзен или изкуството да не удушиш интервюиращия те за работа (втора част)

И ако все пак сте издържали фирмените инквизиторски похвати в писмен вид, наспамили сте пощите на хората с брилянтното си CV, за което сте избрали най-красивата си от многото грозни снимки-паспортен формат (убедена съм, че и Аполон би изглеждал като раздърпан мухльо с торбички под очите на паспорта снимка!) и сте дочакали заветно обаждане от непознат номер, което с отегчен глас ви съобщава адреса и часа за интервюто, значи минавате в следващо ниво. FIGHT!

Тук вече идва момента на интервюто! Тук за мен вече става лично! Историята, която ще ви пресъздам, не е плод на бедната ми творческа интерпретация, тя е истинска и болезнена като спринт на трикрака хлебарка. Та...

Най-вероятно сте ентусиазирани, дори леко притеснени, когато виждате, че фирмата, от която сте повикани на интервю изглежда като място, на което бихте искали да работите. Основно правило във всеки психо-трилър: Не прибързвай със заключенията! 

Първоначалния контакт с индивида не подсказва нищо притеснително (вж. Първо оправило!).
"Да ти предложа чаша вода?" - пита той. Отказваш.
"Аз все пак ще ти налея и ще ти оставя чашката тук." - казва странникът. - "В случай, че се разгорещим." - смее се.
"Ха-ха". (OOOO BOY, някакво лошо предчувствие минава през мен).
"А ти сама ли живееш?" - пита ме.
"Ъъм, нееееее." - отговарям и преглъщам сухо. Чашката вода все пак се оказа добро решение.
"А с кого живееш?" - интервюира ме човекът.
"С едно момичееее?!?!"
"Как се казва тя?" - той просто не може да се спре.
....
Следва канонада от лични въпроси, на която даже деменцирала бабичка-съседка би завидяла: "Имаш ли си приятел?",
"Не?!? От кога?",
"Какъв беше последния ти приятел?",
"Аха, а как си избираш марката на тоалетна хартия?"(!?!?),
"Какви са ти приятелите?",
"А съквартирантката ти има ли си гадже?",
"Мммм, така ли?От колко време са заедно?",
"Какво правиш през свободното си време?"
...
И тъй като мозъкът ти все пак е само един орган, изпада в несъстоятелност, поти се и се чуди в какво, по дяволите, си го забъркал, ангажира всичките си бедни неврончета и измисля някакви несвързани отговори, които завършват с отчаян стон: "Ами, това е лично!"
"Искаш да кажеш, че не ми влиза в работата?" - пита странникът и измества центъра си на тежест напред към мен.
"Дааааа." - отговарям.
"Гледай, сега, да не си мислиш, че съм някакъв....ъъъ..."
"....психопаааат?" - помагам му аз да намери точната дума.
"Да!" - съгласява се веднага с определението той. - "Аз не съм психопат" (сигурна съм, че и Андрей Чикатило не се е самоопределял като психопат)
Интервюто продължава още близо час, но, слава Богу, въпросите вече клонят към нормално професионални.

И ако сте си казали "Кво толкова?!?!Голяма работа.", искам да ви кажа, че този човечец изобщо не беше от злобните, изцеждащи попадения на интервюиращи. Просто беше смотан и странен. Беше толкова обладан от странните си представи за човека, който търси, че даже не зададе стандартните тъпи въпроси, на които също ми се ще да се спра:

Тъп въпрос № 1:
Защо искате да се занимавате точно с тази работа? (въпросът задължително включва философски неопределен поглед)
Какво ми се ще да отговоря: Да кандидатствам за разработчик на перпето мобиле, разбирам. Ама подозирам, че ако кажа: "От малка мечтая да цъкам таблици на ексел и да се разправям с кретени по телефона! Така ще спася света и ще допринеса за решаване на проблема със световния глад! Това е моята мисия на земята! Аз съм МS Office super gilr!!!" , някак си няма да излъжа никой.
Какво всъщност се предполага, че трябва да отговоря: Смятам, че ще се справя добре с работата и ще ми е интересна. Мисля, че мога да науча много нови неща. (естествено глупавия, заучен отговор върви с изкуствена, усмихната физиономия)

Тъп въпрос № 2:
Защо искате да смените работата си?(Защо напуснахте предишната си работа) (тук неопределената физиономия добива вид на критично любопитсво)
Какво ми се ще да отговоря: Щот шефа ми е задник! Щот ми писна да се занимавам с идиоти, щото не ми стигат парите, щот е била СКАПАНА работа, щото искам КАФЕ С КАПСУЛКИ,...ля ля ля...нормални неща, е така!
Какво всъщност се предполага, че трябва да отговоря: Искам да срещна нови професионални предизвикателства, каквито се надявам, че мога да получа във вашата фирма.

Тъп въпрос № 3:
Защо искате да работите именно в нашата фирма? (ако е благоразположен, тук интервюиращият се усмихва)
Какво ми се ще да отговоря: Ми, инженерна фирма - инженер...по принцип инженерите трябва да работят в такива фирми, така си мисля! Спокойно, гугълна съм фирмата, преди да дойда!
Какво всъщност се предполага, че трябва да отговоря: Защото е с добри позиции на пазара и мисля, че мога, както да развия себе си като професионалист, така и да допринеса за добрата работа на фирмата.

Неангажиращото ми мнение: Скъпи работодатели, ако случайно прочетете това, моля ви, пробирайте си кога какво да питате. Ако си търсите просто работна пчеличка, не я карайте да се чуди как да ви лъже, че мечтае да е изтривалката ви. Не губете и своето и чуждото време с разговори тип: "Какво би направила, ако станеш Mис Свят?" На хорицата просто им трябва работа! Ако искате да сте заобиколени от мотивирани и щастливи хора, създайте им условия за това! Как да разберете дали някой е мотивиран и ще си върши добре работата по време на интервюто? Еми, не можете! Както и той не може да разбере, поне в повечето случаи, дали сте задник! За това има изпитателни срокове.

***тази претенция за статия не обхваща възможността да бъдете повикани на интервю за работа от агенциите за подбор на кадри. Това, приятели, е нещо, което трябва да се изживее, защото не може да се опише пълноценно. Само ще ви пожелая успех и ще ви подскажа да си извадите лексиконите от училищните години (сигурна съм, че ги пазите без да сте знаели за какво ще ви потрябват) и да ги попрегледате като пищови. Пригответе се да подреждате кръгчета и квадратчета, да правите тестове и да слушате критичен анализ на работното си поведение!