вторник, 25 декември 2012 г.

За традициите или 5 аксиоми на българската Коледа

Коледа е!
Всички вече сме изтърпели изнервените, странно миришещи тълпи в и около автобусите, завихрили сме минимум една семейна драма на тема "Къде злият, криминален ум е скрил гащите на баща ни по пътя им от простора до гардероба?" и сме преместили колана си поне с една дупка в дебелата посока. Мирът и хармонията се напъват да издържат поне още някой и друг час на празничната софра, подпомагани единствено от унили умрели животни, гарнирани с кисело зеле. В такива моменти на неколкочасова семейна интимност, изнасилените разговори опират традиционно до няколко основни етапа. Не можете да им противодействате или да ги заобиколите. А не искате да им се противопоставяте, повярвайте ми! Можете само да им отдадете подобаваща доза цинизъм и да ги залеете с няколко чашки винце. Наздраве!

1. Никога не може да си ял прекалено много! 
От поне две седмици единственото, което правите на работа е да имате миражи за топла баница и пържоли. Обмислили сте куп стратегии, така че да погълнете и отмъкнете колкото се може повече храна. Развълнувани сте достатъчно, че да пренебрегнете самоуважението си и да се снимате пред елхата в някой мол. И ако след толкова ентусиазъм, Вселената не ви приземи я с някой зъбобол, я с чревна инфекция и все пак сте годни да ядете, когато се приберете...не забравяйте един капан. Баба ви най-вероятно не е чувала нито за бавноразвиващия се Мечо Пух с досадната му сентенция за "повече"-то, нито за здравословни хранителни режими. "Айде, бабa, още една чинийка! Без хляб!" по-скоро е генетично програмиран израз на любов. И докато вие усещате много осезаемо как кожата и по най-интимните ви части се разширява в отчаян опит да побере новите ви размери, баба ви е напълнила чинията отново, хвалейки сто и двадесет килограмовия ви братовчед-търтей, който си е изял всичко. Баба ви не е вчерашна! Тя ще защитава рожденото си право да ви натъпче, разгръщайки голям арсенал от изразни средства - от увещания, през телесен допир без предупреждение (тип пощипвания, установяващи, че вие, чисто и просто, сте кожа и кости), стигайки до задълбочени артистични емоции на отчаяние и разочарование. И ако сте си мислели, че можете да изядете много или че сте въплъщение на библейската лакомия, помислете пак. Защото, когато усетите зелцето от поредната сърма да гъделичка средната част на хранопровода ви, ще се зачудите какво искат да кажат хората с думата "празнуване". И все пак братовчедът-буре изяде толкова много. Сигурна съм, че и вие можете да се справите по-добре!

2. Нека погледаме телевизия!
В началото на вечерта, когато всички са все още трезви, а разговорът може да се сравни само с напрежението от ферментиращи в червата плодове, изглежда сякаш единственото спасително въже е дистанционното. Няколко тъпи шеги за Лили Иванова. Престорен смях! "Цък!" - щраква копчето на дистанционното. Още няколко глупави шеги за Веско Маринов. Пак странния смях! "Цък!" Коледари-келеши реват фалшиво някви коледни песни и ентусиазирана репортерка обяснява какъв коледен дух на любов цари из цялата страна. Пазителят на дистанционното цъка шумно с език, за да разкара заседналото парче пържола между зъбите. "Цък!" - свещеник с вид на брадясало каче обяснява с прекалено писклив глас за християнските добродетели. "А какви новогодишни програми правеха едно време!" - възкликва някой от родата и всички ахват одобрително и се чувстват вече по-сплотени. За всеки случай решават да заложат на домашното винце, за по-нататъшни сближавания.

3. Я ела тука, да те запозная с един твой братовчед!
Единственото по-удобно време да бъдете представен на някой незнаен, горд представител на рода от този, са погребенията. Избирайте! Следват ритуалните любезности и неловки паузи.

"Ама, мамо, той е наркоман изнасилвач на момченца!"
"Нищо, маме, роднина ти е! Трябва да се уважавате!Ще му дам телефота ти!"
"Но той е странен непознат, който непрекъснато си чеше слабините!"
"Нищо, маме. Прави се, че не виждаш! Роднини сте! Трябва да се поддържате!"
"Какво да му поддъжам на тоя?"
"Стига говори глупости, виж момчето как тихо си се чеше и не вдига гюронтия като тебе!"

4. Ти всъщност винаги си бил голямото ни разочарование!
Дори да се състезавате с братовчеда педофил или с другия в затвора, не си и мислете, че ще спечелите някаква морална награда в края на вечерта! Колкото повече домашното вино-киселяк намалява, толкова намеците, засягащи личното ви достойнство се увеличават. Това носи изключително задоволство на родата, ако например сте довели някой приятел или гадже. Няма по-добро нещо от домашната ракия и домашната психоанализа! - това всеки го знае. "Как може да си толкова претенциозен?", "Ти осъзнаваш ли колко си комплексиран?" и "Що не си като брат си?", "Оня твоя съученик знаеш ли за колко пари работи?!?Ми ти?" - това са само част от възможните сентенции. Често те сами си противоречат, но се преглъщат по-лесно с чашка киселяк.

5. Равносметката!
Докато се усетите сте се качили с махмурлук и силно изразена душевна нестабилност на смрадливото автобусче. Главата ви е празна, но за сметка на това май имате запек. Чудите се да мислите ли за случилото се или просто да подпрете глава на мръсния прозорец и да гледате с отворена, суха уста сменящия се зимен пейзаж. "Майната му, ся как ще се омажа на Нова Година!" - заключвате на ум и това ви дарява с необходимото душевно спокойствие, за да не произведете нито един мозъчен импулс чак до Централна Автогара - София.

понеделник, 3 декември 2012 г.

Дзен или изкуството да не удушиш интервюиращия те за работа (втора част)

И ако все пак сте издържали фирмените инквизиторски похвати в писмен вид, наспамили сте пощите на хората с брилянтното си CV, за което сте избрали най-красивата си от многото грозни снимки-паспортен формат (убедена съм, че и Аполон би изглеждал като раздърпан мухльо с торбички под очите на паспорта снимка!) и сте дочакали заветно обаждане от непознат номер, което с отегчен глас ви съобщава адреса и часа за интервюто, значи минавате в следващо ниво. FIGHT!

Тук вече идва момента на интервюто! Тук за мен вече става лично! Историята, която ще ви пресъздам, не е плод на бедната ми творческа интерпретация, тя е истинска и болезнена като спринт на трикрака хлебарка. Та...

Най-вероятно сте ентусиазирани, дори леко притеснени, когато виждате, че фирмата, от която сте повикани на интервю изглежда като място, на което бихте искали да работите. Основно правило във всеки психо-трилър: Не прибързвай със заключенията! 

Първоначалния контакт с индивида не подсказва нищо притеснително (вж. Първо оправило!).
"Да ти предложа чаша вода?" - пита той. Отказваш.
"Аз все пак ще ти налея и ще ти оставя чашката тук." - казва странникът. - "В случай, че се разгорещим." - смее се.
"Ха-ха". (OOOO BOY, някакво лошо предчувствие минава през мен).
"А ти сама ли живееш?" - пита ме.
"Ъъм, нееееее." - отговарям и преглъщам сухо. Чашката вода все пак се оказа добро решение.
"А с кого живееш?" - интервюира ме човекът.
"С едно момичееее?!?!"
"Как се казва тя?" - той просто не може да се спре.
....
Следва канонада от лични въпроси, на която даже деменцирала бабичка-съседка би завидяла: "Имаш ли си приятел?",
"Не?!? От кога?",
"Какъв беше последния ти приятел?",
"Аха, а как си избираш марката на тоалетна хартия?"(!?!?),
"Какви са ти приятелите?",
"А съквартирантката ти има ли си гадже?",
"Мммм, така ли?От колко време са заедно?",
"Какво правиш през свободното си време?"
...
И тъй като мозъкът ти все пак е само един орган, изпада в несъстоятелност, поти се и се чуди в какво, по дяволите, си го забъркал, ангажира всичките си бедни неврончета и измисля някакви несвързани отговори, които завършват с отчаян стон: "Ами, това е лично!"
"Искаш да кажеш, че не ми влиза в работата?" - пита странникът и измества центъра си на тежест напред към мен.
"Дааааа." - отговарям.
"Гледай, сега, да не си мислиш, че съм някакъв....ъъъ..."
"....психопаааат?" - помагам му аз да намери точната дума.
"Да!" - съгласява се веднага с определението той. - "Аз не съм психопат" (сигурна съм, че и Андрей Чикатило не се е самоопределял като психопат)
Интервюто продължава още близо час, но, слава Богу, въпросите вече клонят към нормално професионални.

И ако сте си казали "Кво толкова?!?!Голяма работа.", искам да ви кажа, че този човечец изобщо не беше от злобните, изцеждащи попадения на интервюиращи. Просто беше смотан и странен. Беше толкова обладан от странните си представи за човека, който търси, че даже не зададе стандартните тъпи въпроси, на които също ми се ще да се спра:

Тъп въпрос № 1:
Защо искате да се занимавате точно с тази работа? (въпросът задължително включва философски неопределен поглед)
Какво ми се ще да отговоря: Да кандидатствам за разработчик на перпето мобиле, разбирам. Ама подозирам, че ако кажа: "От малка мечтая да цъкам таблици на ексел и да се разправям с кретени по телефона! Така ще спася света и ще допринеса за решаване на проблема със световния глад! Това е моята мисия на земята! Аз съм МS Office super gilr!!!" , някак си няма да излъжа никой.
Какво всъщност се предполага, че трябва да отговоря: Смятам, че ще се справя добре с работата и ще ми е интересна. Мисля, че мога да науча много нови неща. (естествено глупавия, заучен отговор върви с изкуствена, усмихната физиономия)

Тъп въпрос № 2:
Защо искате да смените работата си?(Защо напуснахте предишната си работа) (тук неопределената физиономия добива вид на критично любопитсво)
Какво ми се ще да отговоря: Щот шефа ми е задник! Щот ми писна да се занимавам с идиоти, щото не ми стигат парите, щот е била СКАПАНА работа, щото искам КАФЕ С КАПСУЛКИ,...ля ля ля...нормални неща, е така!
Какво всъщност се предполага, че трябва да отговоря: Искам да срещна нови професионални предизвикателства, каквито се надявам, че мога да получа във вашата фирма.

Тъп въпрос № 3:
Защо искате да работите именно в нашата фирма? (ако е благоразположен, тук интервюиращият се усмихва)
Какво ми се ще да отговоря: Ми, инженерна фирма - инженер...по принцип инженерите трябва да работят в такива фирми, така си мисля! Спокойно, гугълна съм фирмата, преди да дойда!
Какво всъщност се предполага, че трябва да отговоря: Защото е с добри позиции на пазара и мисля, че мога, както да развия себе си като професионалист, така и да допринеса за добрата работа на фирмата.

Неангажиращото ми мнение: Скъпи работодатели, ако случайно прочетете това, моля ви, пробирайте си кога какво да питате. Ако си търсите просто работна пчеличка, не я карайте да се чуди как да ви лъже, че мечтае да е изтривалката ви. Не губете и своето и чуждото време с разговори тип: "Какво би направила, ако станеш Mис Свят?" На хорицата просто им трябва работа! Ако искате да сте заобиколени от мотивирани и щастливи хора, създайте им условия за това! Как да разберете дали някой е мотивиран и ще си върши добре работата по време на интервюто? Еми, не можете! Както и той не може да разбере, поне в повечето случаи, дали сте задник! За това има изпитателни срокове.

***тази претенция за статия не обхваща възможността да бъдете повикани на интервю за работа от агенциите за подбор на кадри. Това, приятели, е нещо, което трябва да се изживее, защото не може да се опише пълноценно. Само ще ви пожелая успех и ще ви подскажа да си извадите лексиконите от училищните години (сигурна съм, че ги пазите без да сте знаели за какво ще ви потрябват) и да ги попрегледате като пищови. Пригответе се да подреждате кръгчета и квадратчета, да правите тестове и да слушате критичен анализ на работното си поведение!

петък, 23 ноември 2012 г.

Дзен или изкуството да не удушиш интервюиращия те за работа (първа част)

Как си представяте идеалната работа?
Според мен повечето от нас нямат кой знае колко грандиозни или амбициозни представи за работата си, особено ако са на двайсет и няколко и не знаят точно с какво искат да се занимават. При подобно положение, ако си средно кадърен не-напълно-идиот, пропил си някоя и друга година от парите на вашите в Студентски град, поработил тук-таме за през лятото, не можеш да имаш и кой знае какви очаквания, нали?. Не искаш кой знае какво - няколко приятни колеги, с които да си пиеш понякога бирата, да понаучиш нови неща, да разбереш с какво в крайна сметка ти се занимава, да ти дават редовно паричките, които да изпиеш в бири с колегите, климатик в офиса и, може би, ако имаш късмет, като проява на най-висша божествена милост (особено за инженери) - кафе-машина с капсулки. Нормално, посредствено, прозаично съществуване. Кво толкова? Разглеждаш обявите из сайтовете и забелязваш няколко странни неща:

1. Налага се да игнорираш известния брой обяви от безглаголни изречения в телеграфен стил - "административен секретар спешно английски език", както и странните такива  - "клиника търси акушерка със секретарски функции" и други подобни. Ще ми се да размислим върху емоционалното и психическо здраве на авторите им, но постът и без това е достатъчно дълъг;

2. Налага се да си затвориш очите и за някои очевидни правописни грешки - все пак най-вероятно секретарката е писала обявата, докато е яла обедната си баничка и не е имала време да отвори дебелия правописен речник, щото е щяла да го омаже. Ааа,  чакай! Има интернет. Не е заради това?!? Не можем да искаме много. Какво тук значи някаква си пунктуация?

3. Когато все пак попаднеш на нормална обява, установяваш, че описанията със задълженията и изискванията на работодателите отнесени към това, което предлага фирмата (ако изобщо е описано) вървят в процентно отношение 80 към 20.

4. Всички обяви са с приближаващи се до идентичност текстове и описания. Това те навява на разни такива гадни неща като мисли: "Дали работодателите черпят идеи за писане от колективното неосъзнато, което има ограничен ресурс в чекмеджето с надпис "изкуство да съчиняваме обяви за работа?" Даааа, сигурно трябва да е това, защото иначе би било доста тъпо да заключим, че ги мързи.

Ако все пак сте сменили поне две работи в живота си, можете да се наречете, като мен, стари кучета в занаята. И тъй като е всеизвестно, че най-некадърните се заемат с анализ и преподаване, ще ви разгадая какво иска да каже Вселената с универсалната си обява за работа:
(текстът в червено са мои интерпретации, ако все пак не е ясно):

Фирмата ни е от десетки години на пазара, имаме стотици клиенти и работим с милиони фирми из целия свят. Въобще - много сме яки! (това е в общи линии въвеждащо описание, което не е изключено да срещнете в някои обяви. Фирмата обикновено е толкова просперираща и вървежна,  че никога не сте чували за нея, нищо че е в сферата на работа, с която сте се занимавали 10 години)

Във връзка с разширяване на дейността си, търсим да назначим ***еди какво си***
(това значи, че най-вероятно горкия човечец, за чието място вие настървено се борите, не е издържал, бил си е камшика и си свирука одата на радостта в някоя друга фирма)

ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ:

- ОБРАЗОВАНИЕ - ***еди какво си*** (естествено е висше, дори и за чистачка си е "по-така" да имаш висше, ма то друга е темата как взимаме дипломи в наши дни) ;
- ДА ВЛАДЕЕ Microsoft Outlook, Microsoft Word и Microsoft Excel (ми по принцип ако имаш висше, най-вероятно можеш да си форматираш текста и да намериш send бутона);
- ПРЕДИШЕН ОПИТ е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН (тук цифрата варира, но винаги презрително предполага, че ако нямате опит, сте миризливо лайно без право да чете тези редове!!!);
- ЗАДЪЛЖИТЕЛНО владеене на ПЕРФЕКТЕН АНГЛИЙСКИ (защото всеки ден на работа ще ви се налага да превеждате я Шекспир, я Едгар Алън По, все неща, за които нормалният, презрян разговорен английски не е достатъчен. Тук, естествено, можете да бъдете унизени, че не знаете иврит, санскрит и арамейски, защото са от изключително значение за общуването с милионите клиенти по целия свят)

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЛИЧНОСТНИ КАЧЕСТВА НА УСПЕШНИЯ КАНДИДАТ:

- ДА е амбициозен (празните прилагателни, предполагащи висока самооценка са ми любими!!!);
- ДА е добре организиран и изпълнителен служител (но ако вие не сте, сега вече сте възпрени със задържащо проклятие да не кандидатствате);
- ДА умее да приоритизира задачите (демек, ние ти даваме много задачи в неизпълними срокове, а ти си Хари Потър и се справяш с тях);
- ДА е комуникативна личност (ако си горък социопат-гении, ходи си давай таланта некъде другаде, ние тука сме прекалено яки за тебе!)
- ДА умее да работи в екип ( вж. горното);
- ДА е склонен да се обучава и развива своите ЗНАНИЯ, НАВИЦИ И УМЕНИЯ (ааа, ясно, аз си знам, че нямам склонност да се развивам, затова не съм за вашата фирма);
- ДА бъде изпълнителен и инициативен (да, така е, често изискванията на отделните абзаци се припокриват);
- ДОБРЕ да разбира същността и важността на заемания от него пост (WTF?!?);

ФИРМАТА ПРЕДЛАГА:

- ВЪВЕЖДАЩО ФИРМЕНО ОБУЧЕНИЕ (това рядко присъства в повечето обяви и трябва да се цени, въпреки съмнителната си достоверност);
- ПЕТ ДНЕВНА работна седмица (УАУ!!!);
- Работа в ПРИЯТНА работна среда (кой я е определил като такава?);
- ПОСТОЯНЕН ТРУДОВ ДОГОВОР и осигуровки ВЪРХУ РЕАЛНИТЕ ДОХОДИ (Боговете са благосклонни - фирма, която спазва законите на страната си! за мен?!?);
- МОТИВИРАЩО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ (цифра рядко е посочена. Предполага се, че всички ни мотивира най-вече да имаме възнаграждение);

Тук обикновено присъства изпъждащо съобщение, насочено към всички, които не отговарят на условията!

Е, туй то! Не можете просто да блянувате за кафе-машина с капсулки! Само свръх-човеците имат право на нея! 

вторник, 20 ноември 2012 г.

Геле! Геле! Геле!

Когато преди няколко месеца напуснах работа, бях решена на всичко, за да открия себе си и да се занимавам с нещата, които ми харесват. Чувствах с всяка пора на тялото си, отпушена или не, как обозримото бъдеще разтваря топли прегръдки, за да ме приюти в райските си градини. Хилех се сама на себе си, докато си подскачах безгрижно по тротоарите - същинско въплъщение на Сладката Канди ( естествено не толкова сладко).

След като мина първоначалната ми еуфория, обаче, нищо че не съм Кари Братшоу, нямаше как да не се запитам: "И ся кво?"

Какво правят щастливите хора? Какво правят хората, които нямат изцеждащи емоционални отношения с противоположния пол или шефове, които да обвиняват за половината световни конфликти? Оказа се трудно да нямаш проблеми. Усещането е все едно си сам в празна стая. Ехото от всеки твой звук или дума се връща пак до тебе и, мамка му, няма кой друг да ти е виновен, защото си сам в стаята.

Но ние, аз и всичките ми емоционални недъзи и психически отклонения, не се отчаяхме.На помощ ни се притече една приятелка, на която покорно благодаря. Това е човека, на когото мога да се обадя за помощ, ако съм се изгубила в пустинята, без капка вода и с наръфан от койот крак  и тя ще ми изчурулика с цялата прелест на звънкото си гласче: "Ама много е хубаво това, Пете! Не го приемай така! Аз имах тука някъде книга за такива случаи. Задръж така на телефона." Това е, разбира се, ако все пак успее да си чуе телефона.

И така, преизпълнена с ентусиазъм и заредена с куп книги за самоусъвършенстване и духовни търсения, започнах да чета. Прочетох толкова много книги за мотивация, че се чувствах почти готова да мотивирам свиня да се принесе в жертва на Христос, щастливо припявайки "Jingle Bells". Направих си списък с нещата, които искам да свърша и с нещата, с които искам да се занимава. Много красив списък стана.

Откакто го написах мина около месец. Не че си бях сложила срокове за постигане на целите, ама за този месец не бях почнала да правя нито едно от нещата, които щяха да ме стоварят директно в светлите прегръдки на прекрасното бъдеще. Къде, къде по-яко си е да седиш рошава във фотьойла, с лаптопа на колене и да спамиш няколко сайта, докато си капеш дрехите с манджа. Безценно!

В крайна сметка се озовах една неделна вечер, учеща се да играя табла с баща си. Е време ми беше! Сега остава да се науча да играя белот и ще съм стигнала интелектуалното развитие на орангутан в ранния пубертет. Както и да е! Седя си аз и си губя с достойнство, когато баща ми решава, че ще ме въвежда във висшата терминология на играта. Обяснява ми, че когато хвърлиш зарове, които няма къде да играеш, можеш да изкажеш скромното си, възпитано разочарование, крещейки: "Геле!". По желание, обясни той, може да бъде придружено със съответните ругатни. В следващите ми няколко хода хвърлях само такива зарове, а родителят приповдигнато и зряло подвикваше: "Ето това е геле. Геле! Ха! Пак ГЕЛЕ! ГЕЛЕ!!!"

В играта, както сигурно стана ясно, паднах, но ме озари скромно житейско прозрение. Без да разбера, бях попаднала в собствения си капан на неправенето, в което се чувствах удобно. Всеки път, когато започнех да правя нещо, го захвърлях след пет минути. Въоръжена с поредната книга за личностна мотивация (между другото, ако все пак има някой, който още не се е отказал да чете и е стигнал до тук, бих я препоръчала :D "Тhe War of Art"  се казва), реших да    спра да хвърлям кофти зарове и да започна да изпълнявам нещата от dork списъка си. Едно от тях е този блог.:D

Вълнуващо, а? Сигурна съм, че тръпнете да разберете какви са другите!