петък, 23 ноември 2012 г.

Дзен или изкуството да не удушиш интервюиращия те за работа (първа част)

Как си представяте идеалната работа?
Според мен повечето от нас нямат кой знае колко грандиозни или амбициозни представи за работата си, особено ако са на двайсет и няколко и не знаят точно с какво искат да се занимават. При подобно положение, ако си средно кадърен не-напълно-идиот, пропил си някоя и друга година от парите на вашите в Студентски град, поработил тук-таме за през лятото, не можеш да имаш и кой знае какви очаквания, нали?. Не искаш кой знае какво - няколко приятни колеги, с които да си пиеш понякога бирата, да понаучиш нови неща, да разбереш с какво в крайна сметка ти се занимава, да ти дават редовно паричките, които да изпиеш в бири с колегите, климатик в офиса и, може би, ако имаш късмет, като проява на най-висша божествена милост (особено за инженери) - кафе-машина с капсулки. Нормално, посредствено, прозаично съществуване. Кво толкова? Разглеждаш обявите из сайтовете и забелязваш няколко странни неща:

1. Налага се да игнорираш известния брой обяви от безглаголни изречения в телеграфен стил - "административен секретар спешно английски език", както и странните такива  - "клиника търси акушерка със секретарски функции" и други подобни. Ще ми се да размислим върху емоционалното и психическо здраве на авторите им, но постът и без това е достатъчно дълъг;

2. Налага се да си затвориш очите и за някои очевидни правописни грешки - все пак най-вероятно секретарката е писала обявата, докато е яла обедната си баничка и не е имала време да отвори дебелия правописен речник, щото е щяла да го омаже. Ааа,  чакай! Има интернет. Не е заради това?!? Не можем да искаме много. Какво тук значи някаква си пунктуация?

3. Когато все пак попаднеш на нормална обява, установяваш, че описанията със задълженията и изискванията на работодателите отнесени към това, което предлага фирмата (ако изобщо е описано) вървят в процентно отношение 80 към 20.

4. Всички обяви са с приближаващи се до идентичност текстове и описания. Това те навява на разни такива гадни неща като мисли: "Дали работодателите черпят идеи за писане от колективното неосъзнато, което има ограничен ресурс в чекмеджето с надпис "изкуство да съчиняваме обяви за работа?" Даааа, сигурно трябва да е това, защото иначе би било доста тъпо да заключим, че ги мързи.

Ако все пак сте сменили поне две работи в живота си, можете да се наречете, като мен, стари кучета в занаята. И тъй като е всеизвестно, че най-некадърните се заемат с анализ и преподаване, ще ви разгадая какво иска да каже Вселената с универсалната си обява за работа:
(текстът в червено са мои интерпретации, ако все пак не е ясно):

Фирмата ни е от десетки години на пазара, имаме стотици клиенти и работим с милиони фирми из целия свят. Въобще - много сме яки! (това е в общи линии въвеждащо описание, което не е изключено да срещнете в някои обяви. Фирмата обикновено е толкова просперираща и вървежна,  че никога не сте чували за нея, нищо че е в сферата на работа, с която сте се занимавали 10 години)

Във връзка с разширяване на дейността си, търсим да назначим ***еди какво си***
(това значи, че най-вероятно горкия човечец, за чието място вие настървено се борите, не е издържал, бил си е камшика и си свирука одата на радостта в някоя друга фирма)

ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ:

- ОБРАЗОВАНИЕ - ***еди какво си*** (естествено е висше, дори и за чистачка си е "по-така" да имаш висше, ма то друга е темата как взимаме дипломи в наши дни) ;
- ДА ВЛАДЕЕ Microsoft Outlook, Microsoft Word и Microsoft Excel (ми по принцип ако имаш висше, най-вероятно можеш да си форматираш текста и да намериш send бутона);
- ПРЕДИШЕН ОПИТ е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН (тук цифрата варира, но винаги презрително предполага, че ако нямате опит, сте миризливо лайно без право да чете тези редове!!!);
- ЗАДЪЛЖИТЕЛНО владеене на ПЕРФЕКТЕН АНГЛИЙСКИ (защото всеки ден на работа ще ви се налага да превеждате я Шекспир, я Едгар Алън По, все неща, за които нормалният, презрян разговорен английски не е достатъчен. Тук, естествено, можете да бъдете унизени, че не знаете иврит, санскрит и арамейски, защото са от изключително значение за общуването с милионите клиенти по целия свят)

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЛИЧНОСТНИ КАЧЕСТВА НА УСПЕШНИЯ КАНДИДАТ:

- ДА е амбициозен (празните прилагателни, предполагащи висока самооценка са ми любими!!!);
- ДА е добре организиран и изпълнителен служител (но ако вие не сте, сега вече сте възпрени със задържащо проклятие да не кандидатствате);
- ДА умее да приоритизира задачите (демек, ние ти даваме много задачи в неизпълними срокове, а ти си Хари Потър и се справяш с тях);
- ДА е комуникативна личност (ако си горък социопат-гении, ходи си давай таланта некъде другаде, ние тука сме прекалено яки за тебе!)
- ДА умее да работи в екип ( вж. горното);
- ДА е склонен да се обучава и развива своите ЗНАНИЯ, НАВИЦИ И УМЕНИЯ (ааа, ясно, аз си знам, че нямам склонност да се развивам, затова не съм за вашата фирма);
- ДА бъде изпълнителен и инициативен (да, така е, често изискванията на отделните абзаци се припокриват);
- ДОБРЕ да разбира същността и важността на заемания от него пост (WTF?!?);

ФИРМАТА ПРЕДЛАГА:

- ВЪВЕЖДАЩО ФИРМЕНО ОБУЧЕНИЕ (това рядко присъства в повечето обяви и трябва да се цени, въпреки съмнителната си достоверност);
- ПЕТ ДНЕВНА работна седмица (УАУ!!!);
- Работа в ПРИЯТНА работна среда (кой я е определил като такава?);
- ПОСТОЯНЕН ТРУДОВ ДОГОВОР и осигуровки ВЪРХУ РЕАЛНИТЕ ДОХОДИ (Боговете са благосклонни - фирма, която спазва законите на страната си! за мен?!?);
- МОТИВИРАЩО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ (цифра рядко е посочена. Предполага се, че всички ни мотивира най-вече да имаме възнаграждение);

Тук обикновено присъства изпъждащо съобщение, насочено към всички, които не отговарят на условията!

Е, туй то! Не можете просто да блянувате за кафе-машина с капсулки! Само свръх-човеците имат право на нея! 

вторник, 20 ноември 2012 г.

Геле! Геле! Геле!

Когато преди няколко месеца напуснах работа, бях решена на всичко, за да открия себе си и да се занимавам с нещата, които ми харесват. Чувствах с всяка пора на тялото си, отпушена или не, как обозримото бъдеще разтваря топли прегръдки, за да ме приюти в райските си градини. Хилех се сама на себе си, докато си подскачах безгрижно по тротоарите - същинско въплъщение на Сладката Канди ( естествено не толкова сладко).

След като мина първоначалната ми еуфория, обаче, нищо че не съм Кари Братшоу, нямаше как да не се запитам: "И ся кво?"

Какво правят щастливите хора? Какво правят хората, които нямат изцеждащи емоционални отношения с противоположния пол или шефове, които да обвиняват за половината световни конфликти? Оказа се трудно да нямаш проблеми. Усещането е все едно си сам в празна стая. Ехото от всеки твой звук или дума се връща пак до тебе и, мамка му, няма кой друг да ти е виновен, защото си сам в стаята.

Но ние, аз и всичките ми емоционални недъзи и психически отклонения, не се отчаяхме.На помощ ни се притече една приятелка, на която покорно благодаря. Това е човека, на когото мога да се обадя за помощ, ако съм се изгубила в пустинята, без капка вода и с наръфан от койот крак  и тя ще ми изчурулика с цялата прелест на звънкото си гласче: "Ама много е хубаво това, Пете! Не го приемай така! Аз имах тука някъде книга за такива случаи. Задръж така на телефона." Това е, разбира се, ако все пак успее да си чуе телефона.

И така, преизпълнена с ентусиазъм и заредена с куп книги за самоусъвършенстване и духовни търсения, започнах да чета. Прочетох толкова много книги за мотивация, че се чувствах почти готова да мотивирам свиня да се принесе в жертва на Христос, щастливо припявайки "Jingle Bells". Направих си списък с нещата, които искам да свърша и с нещата, с които искам да се занимава. Много красив списък стана.

Откакто го написах мина около месец. Не че си бях сложила срокове за постигане на целите, ама за този месец не бях почнала да правя нито едно от нещата, които щяха да ме стоварят директно в светлите прегръдки на прекрасното бъдеще. Къде, къде по-яко си е да седиш рошава във фотьойла, с лаптопа на колене и да спамиш няколко сайта, докато си капеш дрехите с манджа. Безценно!

В крайна сметка се озовах една неделна вечер, учеща се да играя табла с баща си. Е време ми беше! Сега остава да се науча да играя белот и ще съм стигнала интелектуалното развитие на орангутан в ранния пубертет. Както и да е! Седя си аз и си губя с достойнство, когато баща ми решава, че ще ме въвежда във висшата терминология на играта. Обяснява ми, че когато хвърлиш зарове, които няма къде да играеш, можеш да изкажеш скромното си, възпитано разочарование, крещейки: "Геле!". По желание, обясни той, може да бъде придружено със съответните ругатни. В следващите ми няколко хода хвърлях само такива зарове, а родителят приповдигнато и зряло подвикваше: "Ето това е геле. Геле! Ха! Пак ГЕЛЕ! ГЕЛЕ!!!"

В играта, както сигурно стана ясно, паднах, но ме озари скромно житейско прозрение. Без да разбера, бях попаднала в собствения си капан на неправенето, в което се чувствах удобно. Всеки път, когато започнех да правя нещо, го захвърлях след пет минути. Въоръжена с поредната книга за личностна мотивация (между другото, ако все пак има някой, който още не се е отказал да чете и е стигнал до тук, бих я препоръчала :D "Тhe War of Art"  се казва), реших да    спра да хвърлям кофти зарове и да започна да изпълнявам нещата от dork списъка си. Едно от тях е този блог.:D

Вълнуващо, а? Сигурна съм, че тръпнете да разберете какви са другите!