вторник, 25 декември 2012 г.

За традициите или 5 аксиоми на българската Коледа

Коледа е!
Всички вече сме изтърпели изнервените, странно миришещи тълпи в и около автобусите, завихрили сме минимум една семейна драма на тема "Къде злият, криминален ум е скрил гащите на баща ни по пътя им от простора до гардероба?" и сме преместили колана си поне с една дупка в дебелата посока. Мирът и хармонията се напъват да издържат поне още някой и друг час на празничната софра, подпомагани единствено от унили умрели животни, гарнирани с кисело зеле. В такива моменти на неколкочасова семейна интимност, изнасилените разговори опират традиционно до няколко основни етапа. Не можете да им противодействате или да ги заобиколите. А не искате да им се противопоставяте, повярвайте ми! Можете само да им отдадете подобаваща доза цинизъм и да ги залеете с няколко чашки винце. Наздраве!

1. Никога не може да си ял прекалено много! 
От поне две седмици единственото, което правите на работа е да имате миражи за топла баница и пържоли. Обмислили сте куп стратегии, така че да погълнете и отмъкнете колкото се може повече храна. Развълнувани сте достатъчно, че да пренебрегнете самоуважението си и да се снимате пред елхата в някой мол. И ако след толкова ентусиазъм, Вселената не ви приземи я с някой зъбобол, я с чревна инфекция и все пак сте годни да ядете, когато се приберете...не забравяйте един капан. Баба ви най-вероятно не е чувала нито за бавноразвиващия се Мечо Пух с досадната му сентенция за "повече"-то, нито за здравословни хранителни режими. "Айде, бабa, още една чинийка! Без хляб!" по-скоро е генетично програмиран израз на любов. И докато вие усещате много осезаемо как кожата и по най-интимните ви части се разширява в отчаян опит да побере новите ви размери, баба ви е напълнила чинията отново, хвалейки сто и двадесет килограмовия ви братовчед-търтей, който си е изял всичко. Баба ви не е вчерашна! Тя ще защитава рожденото си право да ви натъпче, разгръщайки голям арсенал от изразни средства - от увещания, през телесен допир без предупреждение (тип пощипвания, установяващи, че вие, чисто и просто, сте кожа и кости), стигайки до задълбочени артистични емоции на отчаяние и разочарование. И ако сте си мислели, че можете да изядете много или че сте въплъщение на библейската лакомия, помислете пак. Защото, когато усетите зелцето от поредната сърма да гъделичка средната част на хранопровода ви, ще се зачудите какво искат да кажат хората с думата "празнуване". И все пак братовчедът-буре изяде толкова много. Сигурна съм, че и вие можете да се справите по-добре!

2. Нека погледаме телевизия!
В началото на вечерта, когато всички са все още трезви, а разговорът може да се сравни само с напрежението от ферментиращи в червата плодове, изглежда сякаш единственото спасително въже е дистанционното. Няколко тъпи шеги за Лили Иванова. Престорен смях! "Цък!" - щраква копчето на дистанционното. Още няколко глупави шеги за Веско Маринов. Пак странния смях! "Цък!" Коледари-келеши реват фалшиво някви коледни песни и ентусиазирана репортерка обяснява какъв коледен дух на любов цари из цялата страна. Пазителят на дистанционното цъка шумно с език, за да разкара заседналото парче пържола между зъбите. "Цък!" - свещеник с вид на брадясало каче обяснява с прекалено писклив глас за християнските добродетели. "А какви новогодишни програми правеха едно време!" - възкликва някой от родата и всички ахват одобрително и се чувстват вече по-сплотени. За всеки случай решават да заложат на домашното винце, за по-нататъшни сближавания.

3. Я ела тука, да те запозная с един твой братовчед!
Единственото по-удобно време да бъдете представен на някой незнаен, горд представител на рода от този, са погребенията. Избирайте! Следват ритуалните любезности и неловки паузи.

"Ама, мамо, той е наркоман изнасилвач на момченца!"
"Нищо, маме, роднина ти е! Трябва да се уважавате!Ще му дам телефота ти!"
"Но той е странен непознат, който непрекъснато си чеше слабините!"
"Нищо, маме. Прави се, че не виждаш! Роднини сте! Трябва да се поддържате!"
"Какво да му поддъжам на тоя?"
"Стига говори глупости, виж момчето как тихо си се чеше и не вдига гюронтия като тебе!"

4. Ти всъщност винаги си бил голямото ни разочарование!
Дори да се състезавате с братовчеда педофил или с другия в затвора, не си и мислете, че ще спечелите някаква морална награда в края на вечерта! Колкото повече домашното вино-киселяк намалява, толкова намеците, засягащи личното ви достойнство се увеличават. Това носи изключително задоволство на родата, ако например сте довели някой приятел или гадже. Няма по-добро нещо от домашната ракия и домашната психоанализа! - това всеки го знае. "Как може да си толкова претенциозен?", "Ти осъзнаваш ли колко си комплексиран?" и "Що не си като брат си?", "Оня твоя съученик знаеш ли за колко пари работи?!?Ми ти?" - това са само част от възможните сентенции. Често те сами си противоречат, но се преглъщат по-лесно с чашка киселяк.

5. Равносметката!
Докато се усетите сте се качили с махмурлук и силно изразена душевна нестабилност на смрадливото автобусче. Главата ви е празна, но за сметка на това май имате запек. Чудите се да мислите ли за случилото се или просто да подпрете глава на мръсния прозорец и да гледате с отворена, суха уста сменящия се зимен пейзаж. "Майната му, ся как ще се омажа на Нова Година!" - заключвате на ум и това ви дарява с необходимото душевно спокойствие, за да не произведете нито един мозъчен импулс чак до Централна Автогара - София.

понеделник, 3 декември 2012 г.

Дзен или изкуството да не удушиш интервюиращия те за работа (втора част)

И ако все пак сте издържали фирмените инквизиторски похвати в писмен вид, наспамили сте пощите на хората с брилянтното си CV, за което сте избрали най-красивата си от многото грозни снимки-паспортен формат (убедена съм, че и Аполон би изглеждал като раздърпан мухльо с торбички под очите на паспорта снимка!) и сте дочакали заветно обаждане от непознат номер, което с отегчен глас ви съобщава адреса и часа за интервюто, значи минавате в следващо ниво. FIGHT!

Тук вече идва момента на интервюто! Тук за мен вече става лично! Историята, която ще ви пресъздам, не е плод на бедната ми творческа интерпретация, тя е истинска и болезнена като спринт на трикрака хлебарка. Та...

Най-вероятно сте ентусиазирани, дори леко притеснени, когато виждате, че фирмата, от която сте повикани на интервю изглежда като място, на което бихте искали да работите. Основно правило във всеки психо-трилър: Не прибързвай със заключенията! 

Първоначалния контакт с индивида не подсказва нищо притеснително (вж. Първо оправило!).
"Да ти предложа чаша вода?" - пита той. Отказваш.
"Аз все пак ще ти налея и ще ти оставя чашката тук." - казва странникът. - "В случай, че се разгорещим." - смее се.
"Ха-ха". (OOOO BOY, някакво лошо предчувствие минава през мен).
"А ти сама ли живееш?" - пита ме.
"Ъъм, нееееее." - отговарям и преглъщам сухо. Чашката вода все пак се оказа добро решение.
"А с кого живееш?" - интервюира ме човекът.
"С едно момичееее?!?!"
"Как се казва тя?" - той просто не може да се спре.
....
Следва канонада от лични въпроси, на която даже деменцирала бабичка-съседка би завидяла: "Имаш ли си приятел?",
"Не?!? От кога?",
"Какъв беше последния ти приятел?",
"Аха, а как си избираш марката на тоалетна хартия?"(!?!?),
"Какви са ти приятелите?",
"А съквартирантката ти има ли си гадже?",
"Мммм, така ли?От колко време са заедно?",
"Какво правиш през свободното си време?"
...
И тъй като мозъкът ти все пак е само един орган, изпада в несъстоятелност, поти се и се чуди в какво, по дяволите, си го забъркал, ангажира всичките си бедни неврончета и измисля някакви несвързани отговори, които завършват с отчаян стон: "Ами, това е лично!"
"Искаш да кажеш, че не ми влиза в работата?" - пита странникът и измества центъра си на тежест напред към мен.
"Дааааа." - отговарям.
"Гледай, сега, да не си мислиш, че съм някакъв....ъъъ..."
"....психопаааат?" - помагам му аз да намери точната дума.
"Да!" - съгласява се веднага с определението той. - "Аз не съм психопат" (сигурна съм, че и Андрей Чикатило не се е самоопределял като психопат)
Интервюто продължава още близо час, но, слава Богу, въпросите вече клонят към нормално професионални.

И ако сте си казали "Кво толкова?!?!Голяма работа.", искам да ви кажа, че този човечец изобщо не беше от злобните, изцеждащи попадения на интервюиращи. Просто беше смотан и странен. Беше толкова обладан от странните си представи за човека, който търси, че даже не зададе стандартните тъпи въпроси, на които също ми се ще да се спра:

Тъп въпрос № 1:
Защо искате да се занимавате точно с тази работа? (въпросът задължително включва философски неопределен поглед)
Какво ми се ще да отговоря: Да кандидатствам за разработчик на перпето мобиле, разбирам. Ама подозирам, че ако кажа: "От малка мечтая да цъкам таблици на ексел и да се разправям с кретени по телефона! Така ще спася света и ще допринеса за решаване на проблема със световния глад! Това е моята мисия на земята! Аз съм МS Office super gilr!!!" , някак си няма да излъжа никой.
Какво всъщност се предполага, че трябва да отговоря: Смятам, че ще се справя добре с работата и ще ми е интересна. Мисля, че мога да науча много нови неща. (естествено глупавия, заучен отговор върви с изкуствена, усмихната физиономия)

Тъп въпрос № 2:
Защо искате да смените работата си?(Защо напуснахте предишната си работа) (тук неопределената физиономия добива вид на критично любопитсво)
Какво ми се ще да отговоря: Щот шефа ми е задник! Щот ми писна да се занимавам с идиоти, щото не ми стигат парите, щот е била СКАПАНА работа, щото искам КАФЕ С КАПСУЛКИ,...ля ля ля...нормални неща, е така!
Какво всъщност се предполага, че трябва да отговоря: Искам да срещна нови професионални предизвикателства, каквито се надявам, че мога да получа във вашата фирма.

Тъп въпрос № 3:
Защо искате да работите именно в нашата фирма? (ако е благоразположен, тук интервюиращият се усмихва)
Какво ми се ще да отговоря: Ми, инженерна фирма - инженер...по принцип инженерите трябва да работят в такива фирми, така си мисля! Спокойно, гугълна съм фирмата, преди да дойда!
Какво всъщност се предполага, че трябва да отговоря: Защото е с добри позиции на пазара и мисля, че мога, както да развия себе си като професионалист, така и да допринеса за добрата работа на фирмата.

Неангажиращото ми мнение: Скъпи работодатели, ако случайно прочетете това, моля ви, пробирайте си кога какво да питате. Ако си търсите просто работна пчеличка, не я карайте да се чуди как да ви лъже, че мечтае да е изтривалката ви. Не губете и своето и чуждото време с разговори тип: "Какво би направила, ако станеш Mис Свят?" На хорицата просто им трябва работа! Ако искате да сте заобиколени от мотивирани и щастливи хора, създайте им условия за това! Как да разберете дали някой е мотивиран и ще си върши добре работата по време на интервюто? Еми, не можете! Както и той не може да разбере, поне в повечето случаи, дали сте задник! За това има изпитателни срокове.

***тази претенция за статия не обхваща възможността да бъдете повикани на интервю за работа от агенциите за подбор на кадри. Това, приятели, е нещо, което трябва да се изживее, защото не може да се опише пълноценно. Само ще ви пожелая успех и ще ви подскажа да си извадите лексиконите от училищните години (сигурна съм, че ги пазите без да сте знаели за какво ще ви потрябват) и да ги попрегледате като пищови. Пригответе се да подреждате кръгчета и квадратчета, да правите тестове и да слушате критичен анализ на работното си поведение!