сряда, 23 януари 2013 г.

5 съвета как да си върнете гаджето обратно


Той е идеалният! Той е единствения, който всъщност наистина сте обичали! Разказали сте вече на цялата рода за хубавата му работа, баба ви ви е обяснила как трябва да се пазите за сватбата, качили сте поне стотина ваши снимки на телефона си и само чакате някоя ключова дума като "гадже", "връзка", "целувка", "кофа", "бастун", "чехъл", спомената в разговора, за ги покажете на приятелите си. Всичко е само цветя и херувимчета с подсечени дупета, докато един мрачен ден той не ви заявява, че трябва да си останете приятели. Светът ви е сринат, разказвате на цялата си рода какво лайно е всъщност той, баба ви въздъхва облекчена, че сте още честна иии...продължавате да търсите удобен момент да покажете всичките си общи снимки на вече понамалелите ви, отегчени приятели. Изтрили сте го и сте го добавили поне пет пъти във всичките социални мрежи, за които сте се сетили, че посещава. Какво можете да предприемете от тук нататък? Да си поревете една вечер на тъмно в стаята и да продължите живота си? ДА БЕ!!! Това го правят само тъпаците! Ето няколко от тайните похвати на готините момичета, с които те успяват да си върнат гаджетата:

1. "Ще те изложа пред всичките ти познати и колеги и със сигурност ще размислиш!!!"

Защо вместо да седите и да циврите некъпана и чорлава сам-самичка, не го изненадате като го причакате, когато отива да обядва с колегите си? Естествено, за препоръчване е да сте все така некъпана и чорлава, може дори да имате парченца храна, загнездени в косата ви. Така увеличавате патоса на ситуацията, предизвиквайки съжаление и състрадание. Всеки мечтае за това! Задължително трябва да ревнете, докато тънка, неконтролируема струйка сопол затече от носа ви, така че и приятелите му да видят колко сте жалка. Може дори да избрецате няколко неразбираеми от рев фрази, които да бъдат придружени с обилно слюноотделяне, но това не е задължително. И без това сте се постарали достатъчно. Така, освен гореспоменатите емоции, предизвиквате срам и стъписване у вече бившето си гадже. Коктейла от тези емоции, придружен с проведеното харакири на самоуважението ви, неминуемо ще му припомни най-щастливите ви моменти заедно и ще го накара да се върне при вас.

2. "Ти си толкова некадърен в леглото, че никоя друга няма да те търпи!!!"

Планът е следния:
Предизвиквате по цивилизован начин среща с него (това значи телефонно обаждане, при което звучите спокойна и нормална). Добре е тази среща да се състои на възможно по-оживено и централно място. Можете дори сами да си повярвате, че просто искате да проведете зряла приятелска вечеря. След няколко изпити бири, които са освободили напрежението, на вас не ви остава нищо друго освен да му се разкрещите пред хората колко ужасен е всъщност секса с него и как, ако не се върне при вас, е обречен да остане сам завинаги. Той, най-вероятно, ще бъде втрещен и унизен, защото около вас ще е пълно с хора, които ви зяпат. Може дори да хвърли нескопосано някакви пари на сервитьорката и да изхвърчи навън. Но нека това не ви отказва! Сега е шансът да му покажете, че само вие сте жената за него. Втурнете се след него надолу по улицата, крещейки сексуални обиди на свободен принцип: "Не съм виждала по-малък от твоя, а проверявах в Интернет!!!", "И заекът на съквартирантката ми издържа повече от тебе!!!" и други подобни. Ако сте по-поетична натура и  сте достатъчно трезва, за да не ви се преплита езика, бихте могли да кажете и нещо по-нежно, например: "Да правя любов с тебе е все едно да дишам - знам, че го правя, но рядко го усещам!". След като един път бъде убеден, че е най-ужасния любовник на света и самочувствието му е тотално сринато, на него няма да му остане никакъв друг избор, освен да се върне при вас.

3."Ще се самоубия, ако не се върнеш при мен!!!"

Вечна класика! Методът е директен. Не разчита на вторични емоции, пробудени от вашите деликатни действия, както горните два. Ако сте стресирали обекта толкова, че вече не ви вдига телефона, отново няма място за отчаяние. Отидете до тях, за предпочитане в гореописания външен вид тип "плашило" и ако той се крие или не си е вкъщи, изобщо не се притеснявайте да споделите самоубийствените си планове със съквартирантите или родителите му, например. После се приберете отново вкъщи, констатирайте презрително, че не сте си мили зъбите от една седмица и изкарайте запасите си от парацетамол и изветряла бира. За да се застраховате, вземете и някой затъпен кухненски нож, който да пъхате под възглавницата си. Вече въоръжени, се върнете в стаята си и му пратете SMS, отново в свободен текст, гласящ горе-долу следното: "Нямам смисъл да живея, ако не си част от живота ми. И понеже не ми вдигаш, ще се самоубия с алкохол и хапчета! Сбогом, любов моя!" Обектът до половин час е във вас. Гарантирано! Някои лаици може да твърдят, че той е ужасен и притеснен за психическото ви здраве. Но вие знаете истината! Накарали сте го да размисли, като си е представил, че може никога повече да не ви види! И ако все пак сте попаднали на някой твърдоглавец, който, въпреки всичко, започне да ви обяснява някакви глупости, че един ден ще осъзнаете колко глупаво постъпвате, в никакъв случай не му обръщайте внимание! Той просто не знае какво говори! Извадете бързо тъпия готварски нож изпод възглавницата си и започнете да симулирате, че си режете вените. Тогава той вече няма да има какво друго да направи, освен да се втурне в прегръдките ви.

4. "Бих направила всичко, за да се съберем!!!"

Методът е много прост. Тъй като очевидно живота без любимия няма никакъв смисъл и стойност, защо не изтеглите всичките си спестени пари и не му купите някакъв невероятно скъп подарък. Нещо, за което той самия винаги се е стискал, защото е знаел, че е безсмислен разход на пари. Убедете се, че ще му го дадете в ситуация, в която ще сте заобградени от възможно най-много ваши познати и приятели, роднини, най-добре. Обяснете му, че му правите подарък просто ей така, за да му напомня за вас. Той, естествено, няма как да не промени решението си за връзката ви! Все пак сте му дали неуместно скъп подарък пред неуместно много хора!

5. "Ние всъщност сме създадени един за друг!!!"

Този подход е малко коварен и се използва в краен случай. Препоръчва се да действате в малките часове на нощта, когато сте най-малко очаквана. Отивате при новата приятелка на бившето си гадже, като предварително сте я проследили до дома й. Будите я с гръм и трясък и любезно се представяте. После размахвате олигавената си, розова плюшена играчка - най-ценния спомен, пазител на любовта ви. Какво точно ще кажете на момичето, кажи-речи, е без значение. Тя така или иначе ще е прекалено сънена и шашардисана, за да ви разбере. Наблегнете все пак на това, че тъй като сте сигурна, че с него сте сродни души, тя няма друг избор освен да се оттегли и да не застава на пътя на любовта ви. Ако, да кажем, нещата се объркат и бившето ви гадже се появи неочаквано иззад гърба на момичето, винаги можете от нападение да минете в достойно, елегантно отстъпление, като му се разкрещите, че сте спали с брат му, например. Така със сигурност ще отвлечете вниманието му от посещението си. Тази тактика действа в две направления. Първо - новото му гадже със сигурност ще се трогне, щом вече е наясно, че вие сте сродни души и неминуемо ще го зареже, оставяйки го във вашите прегръдки. И второ - той ще е толкова впечатлен на какво сте готова да се подложите, че ще ви поиска обратно. 

неделя, 13 януари 2013 г.

Романтика в железницата?!?

Повръщате ли?

Аз повръщам! Най-вече в и около моторни превозни средства. Повръщам неудържимо, унизително и безславно. Само като видя предизвикателно клатушкащото се борче, закачено на огледалото ви за обратно виждане, започва да ми се гади. Изобщо - аз съм спътник-мечта на дълги разстояния. Един от най-ярките ми детски спомени е как повръщам на пътеката на автобуса, майка ми се опитва да бърше доскорошното съдържание на стомаха ми с новите терлици, които току що сме взели от баба, а на съседната седалка невъзмутимо седи личната ми лекарка и чете роман на Даниел Стийл (нямам представа как съм обърнала внимание на това между спазмите). Ужасното в цялата работа е , че това не влиза дори в  Топ 10 на най-унизителните случки живота ми!

Така или иначе, решения за моя повръщащ проблем има две. Гениалната фармацевтична мисъл е създала едно хапченце, наречено Dimenhydrinate. Пиеш го и забравяш, че ти се повръща, забравяш, че се возиш и на къде си тръгнал... и името на майка си забравяш. Обхваща те свещена апатия и придобиваш характерна физиономия на кравешка тъпота. Но пък поне не споделяш преработения си обяд с колегите и приятелите си. Все е нещо. Другият вариант е избягването на раздрънканите междуградските автобуси, в които придобиваш шест степени на свобода по време на път. Така, върху тази хлъзгава основа от повръщано, преди много години, се роди любовта ми към БДЖ! 

Аз за добрата, стара железница мога да говоря с часове. Мога да напиша книга за нея, елегия също. Тук няма да засягам скоростните параметри на влаковете, атмосферата в купетата или пословичните тоалетни. Всички тези колорити заслужават отделно и специално внимание. Днес ще оставя смръдльовците на смрадта им, циганите тийнейджъри на съдбата им и тоалетните на хепатита им. Днес ще съм позитивна! Ще ви разкажа за железницата като романтична супа от редки индивиди. Аз съм почти толкова романтична колкото узряла гнойна пъпка, но дори моята цинична душа нямаше как да не трепне пред сцените, на които стана свидетел. Ето я и историята:

Изглеждаше типично петъчно пътуване. Купенцето ми в цвят на тридесетгодишно зелено  скърцаше унило под тежестта на дебелите, мъжки жени на Северозапада. Весели студенти първокурсници влачеха мръсните си гащи за съботно освежаване и обясняваха на висок глас проблемите си с двигателите с вътрешно горене. Седях си аз, унесена от цялата суматоха и се забавлявах с бабата срещу мен, която се правеше на умряла риба и тайно ме оглеждаше критично с полуотворено око. Малко преди влакчето да потегли, в купето нахълта застаряващия антипод на Аполон и свободното пространство рязко заклони към нула. 

"Оп, оп...малко място може ли?" - почна да подканва двуметровият мъж на средна възраст, притежаващ най-внушителното шкембе, което някога съм виждала. Мъкнеше найлонова карирана торбичка, от която се разнасяше така характерното дрънчене на мамини празни буркани. Гигантът се насочи към запазеното си място, почти смазвайки жената, седяща в съседство.

"Опа..." - щастливо изчурулика той вместо извинение и огледа жената. - "Винаги се надявам да имам щастието да седна до толкова красива жена като Вас. Но за пръв път ми се случва." - разсъних се автоматично. Последното изречение ми дойде неочаквано. Не са много хората, пътуващи с БДЖ, които могат да структурират такова изречение, камо ли пък да използват учтива форма на обръщение.

"Хи-хи-хи... "- жената също беше около четиридесетте, с поувяхнало лице за сметка на неприличното количество грим. - "Благодаря. Много сте мил." - каза тя. Между двамата се разнесе сексуално напрежение, което дори разваленото парно можеше да усети. 

"Вие за къде пътувате?" - попита шишкото.

"За Монтана." - отговори жената. 

"А! Ти градска ли си ми, ма?" - доскорошната галантност беше заменена с искрено прасешко  удовлетворение.

"Не, аз бях от Монтана, ама вече съм от София." - жената беше придобила вид на подута от газове пуйка. 

"Ехе, ще си те водя вкъщи значи! Да не те открадне некой, че каквато си ми красавица..."

"Хи-хи... Остави ме сега на мира. Ще трябва да поспя, защото не съм спала като хората цяла седмица." - жената заметна артистично почти оранжевата си, топирана коса и се облегна със затворени очи на седалка.

"Що, ма? Да не работиш нощно време?" - доволството по лицето на мъжа градираше с такова темпо, че се притесних да не се пръсне.

"Не! Аз съм икономист!" - отговори тя с тонът на ракетен инженер. - "И приключвам година... " - добави. - "Много е стресът, много е отговорно...направооо...остави ме да се наспя!"

"Спинкай, спинкай! Аз ще те събудя като трябва да ставаме." - покровителствено заключи шишкото, извади от найлоновата си торбичка галонче "Ариана" и също се облегна. 

Наивно реших, че любовните сцени са приключили и се зазяпах с така характерния за мен празен поглед през мръсния прозорец. По едно време остър хриптящ звук ме стресна. Огледах се. Жената-грим се беше опружила в блажено безформие с отворена уста и ускоряваше хъркането си обратнопропорционално на скоростта на влака. След час-два спящото ангелче все пак се пробуди, примлясна с пресъхнала уста и разговорът беше подновен.

"А ти какво работиш?" - попита тя.

"Аз съм охрана на една мутра" - отново се прокрадна нотката на ракетния инженер. - "Много е опасна моята работа!" 

"Аууу...като от оня филм...Бодигард!" - възхити се дори гримът по лицето на жената. - "Ама ти сигурно тренираш, да поддържаш форма. Щом ти е такава работата..." - тук прекали, сестро.

"Баа...то в днешно време, вадиш патлака и стреляш. Не тренирам вече аз." - бях шокирана от това признание. - "Ама спя с пищова под възглавницата! Направо не знам кога ще ме гръмне некой и това ще е..." - разговорът продължи още час в тази насока. Бидоха разказани истории за сцени и битки, на които и Давид би завидял, примесени с дребни мафиотски истории. Бяха намесени фолк певици и Бойко Борисов, естествено. А нашата героиня почти получи оргазъм от възхита. Накрая двамата тръгнаха заедно към светлото си бъдеще и ме оставиха в полупразното купе насаме с отчайващите ми размишления за бъдещето на човешкия род.