А сега по темата, която не претендира да е много по-интересна от секс между хермафродити...
На фона на всичките си неоспорими добродетели (ха-ха), трябва да си призная, че съм параноична и откровено страхлива. Страх ме е от скакалци, убедена съм, че богомолките могат да ме прокълнат, ако ги убия и никой не може да ме убеди, че черните, зеленооки котки не са въплъщение на Азазел. И ти, който се криеш някъде там в компютъра ми и нарочно нагласяш заровете на онлайн таблата ми така, че да губя...I curse you!!!
За мое лично успокоение, трябва да поясня, че повечето ми паранои са на чисто консуматорско ниво. Това световни конспирации, това Нов световен ред или заговори на масонските ложи...не ме занимавайте с глупости. Мене ме е страх някой да не ми изяде манджата, преди да съм се наяла или да остана без бира в район без денонощни магазини. Когато се почувствам заплашена от гореописаните световни катаклизми, изправена между лакомията си и последните няколко хапки руска салата, въргалящи се съблазнително на дъното на чинията, голямата бяла акула на диета с ПМС изглежда като пухкаво котенце, мъркащо в краката ви в сравнение с мен. Чувствайте се предупредени!
Един успешен опит за световна конспирация, все пак, съм сигурна, че съществува - има заговор на местно и интернационално ниво, целящ системното и безвъзвратно затъпяване на човечеството! Ако вие имате по-смислено обяснение за изредените по-долу социални феномени, пърхащи свободно и безнаказано като невинни пеперудки в моя и иначе пренаселен хабитат, моля, опровергайте ме.
1. Рекламите на прах за пране и дамски превръзки
Що се отнася до рекламите за дамски превръзки, продължавам да се опитвам да проявя разбиране. Разбирам, че е трудно да се измисли смислена реклама на заместител на женски памперси, но похватът с белите панталони и жизнерадостните песнички на фона на флуид, наподобяващ течност за спирачки, изливащ се върху дамска превръзка, мен лично не ме печели за каузата. И, по дяволите, спрете да синхронизирате рекламите за попиватели на телесни течности с вечерята ми!
2. "Петдесет оттенъка на сивото"
Не знам дали сте имали честта да се сблъскате с тази лоботомия на съвременната проза, но ако не сте, се бройте късметлии! За тънещите в блажено невежество по темата - става въпрос за фенфикшън на ЗДРАЧ. И ако си мислите, че влюбен вампир и рахитичава ученичка е кофти сюжет, изобщо не сте познали. Феновете, редактирани от достопочтена авторка Е.L. James (домързя ме да й потърся цялото име) са създали сюжет, който може само да си мечтае да достигне нивото на пакистански порно филм. Но това не е страшното. В крайна сметка всеки има право на сексуални фантазии. Някои обичат кози, друг себе си... коя съм аз, че да съдя... Когато, обаче, тълпи от читателки на средна възраст, принадлежащи към габаритна категория, на която не се разрешава да се движи в определени пътни участъци между 10.00 и 18.00 часа през лятото, заради опасения, че ще повредят настилката, се затантурят към книжарниците с ентусиазма на булонка, мернала оголен крак, това вече сериозно ме притеснява. Какво толкова, ще попитате? Това не е обикновено вкусово извращение, твърдя аз. Световната популярност на тази книга ясно очертава голяма група големи жени, страдащи от липса на секс. Тази тенденция, съчетана с генната ми предразположеност към надебеляване, изобщо не чертаят прекрасно бъдеще пред мен. Така че, ако след петнайсетина години седя отново тук и възторжено ви хваля четиво, в което главната героиня не прави нищо друго освен да си хапе долната устна и си партнира с емоционално неосъзнат, мрачен, но красив мъж, НЕ ми вярвайте! Нещо повече - ЗАСТРЕЛЯЙТЕ МЕ!
3. Аламинут
В никакъв случай не твърдя, че имам чувство за хумор. Ако сте сред хората, които се смеят на скечовете на Робин Кафалиев, и вие недейте да претендирате, че притежавате такова! Честно! Нямате! Не знам защо хората се ограничават да се подиграват само на вицовете на Къци Вапцаров при наличието на подобно предаване. Те смешките на Къцко, всъщност, са си направо любовна среща на дух и интелект в сравнение с хумора за тъщи и комунистическите авдийски лафове, хванати в кадър. "Аламинут" дори не е от онези глупави предавания, които са толкова абсурдни, че са смешни. То си е просто неоправдано тъпо!
И понеже ежедневно водя шизофренични спорове с моето АЗ, вече прехвръкнало в ерата на Водолея, двете седнахме и изпихме по бира, разсъждавайки върху казуса защо това предаване продължава да съществува. Накрая, след третата бира, се обединихме около истината: извънземен интелект плаща на Робин или му обещава някакви благини в новия свят, за да се подвизава в подобно хумористично амплоа. Нещо повече - не изключваме вероятността някое извънземно направо да се е вселило в него, за да заема телевизионния ефир и да облъчва зрителите с електромагнитни вълни на затъпяването. Ние с мен не намерихме друго логично обяснение защо някой би вложил творческа и умствена енергия в подобен телевизионен продукт. Ако вие имате, бих се радвала да го чуя.
5. From Ikebana The Wood Have Pain
Когато светът ме сблъска с някое творческо злополучие, понякога не ми остава нищо друго освен да замръзна безмълвно с физиономия на шимпанзе, което се опитва да смята, сигурна, че незабавното изтребление от метеорит все пак не е толкова лоша алтернатива за човечеството. Тази реакция не ме подмина и когато чух (уви, и гледах) "клипчето за Икебаната".
За това музикално извращение, даже и теорията за извънземните отпада. Сигурна съм, че даже те биха махнали отвратено с трипръста ръка, хващайки първата маршрутка за друга галактика при вида на апетитно поклащащите се бедра на Деян Неделчев, стегнали между себе си заплашителен гей-пакет. Дори, като се замисля, клипът би могъл да се смята за своевремена контраатака на извънземните, обладали Робинчо. След като са попаднали на него, популацията им най-вероятно рязко е спаднала, поради мистериозно изчезналото либидо на мъжките извънземни, което дори прах за пране с аромат на любов не би могло да повдигне.
