вторник, 25 декември 2012 г.

За традициите или 5 аксиоми на българската Коледа

Коледа е!
Всички вече сме изтърпели изнервените, странно миришещи тълпи в и около автобусите, завихрили сме минимум една семейна драма на тема "Къде злият, криминален ум е скрил гащите на баща ни по пътя им от простора до гардероба?" и сме преместили колана си поне с една дупка в дебелата посока. Мирът и хармонията се напъват да издържат поне още някой и друг час на празничната софра, подпомагани единствено от унили умрели животни, гарнирани с кисело зеле. В такива моменти на неколкочасова семейна интимност, изнасилените разговори опират традиционно до няколко основни етапа. Не можете да им противодействате или да ги заобиколите. А не искате да им се противопоставяте, повярвайте ми! Можете само да им отдадете подобаваща доза цинизъм и да ги залеете с няколко чашки винце. Наздраве!

1. Никога не може да си ял прекалено много! 
От поне две седмици единственото, което правите на работа е да имате миражи за топла баница и пържоли. Обмислили сте куп стратегии, така че да погълнете и отмъкнете колкото се може повече храна. Развълнувани сте достатъчно, че да пренебрегнете самоуважението си и да се снимате пред елхата в някой мол. И ако след толкова ентусиазъм, Вселената не ви приземи я с някой зъбобол, я с чревна инфекция и все пак сте годни да ядете, когато се приберете...не забравяйте един капан. Баба ви най-вероятно не е чувала нито за бавноразвиващия се Мечо Пух с досадната му сентенция за "повече"-то, нито за здравословни хранителни режими. "Айде, бабa, още една чинийка! Без хляб!" по-скоро е генетично програмиран израз на любов. И докато вие усещате много осезаемо как кожата и по най-интимните ви части се разширява в отчаян опит да побере новите ви размери, баба ви е напълнила чинията отново, хвалейки сто и двадесет килограмовия ви братовчед-търтей, който си е изял всичко. Баба ви не е вчерашна! Тя ще защитава рожденото си право да ви натъпче, разгръщайки голям арсенал от изразни средства - от увещания, през телесен допир без предупреждение (тип пощипвания, установяващи, че вие, чисто и просто, сте кожа и кости), стигайки до задълбочени артистични емоции на отчаяние и разочарование. И ако сте си мислели, че можете да изядете много или че сте въплъщение на библейската лакомия, помислете пак. Защото, когато усетите зелцето от поредната сърма да гъделичка средната част на хранопровода ви, ще се зачудите какво искат да кажат хората с думата "празнуване". И все пак братовчедът-буре изяде толкова много. Сигурна съм, че и вие можете да се справите по-добре!

2. Нека погледаме телевизия!
В началото на вечерта, когато всички са все още трезви, а разговорът може да се сравни само с напрежението от ферментиращи в червата плодове, изглежда сякаш единственото спасително въже е дистанционното. Няколко тъпи шеги за Лили Иванова. Престорен смях! "Цък!" - щраква копчето на дистанционното. Още няколко глупави шеги за Веско Маринов. Пак странния смях! "Цък!" Коледари-келеши реват фалшиво някви коледни песни и ентусиазирана репортерка обяснява какъв коледен дух на любов цари из цялата страна. Пазителят на дистанционното цъка шумно с език, за да разкара заседналото парче пържола между зъбите. "Цък!" - свещеник с вид на брадясало каче обяснява с прекалено писклив глас за християнските добродетели. "А какви новогодишни програми правеха едно време!" - възкликва някой от родата и всички ахват одобрително и се чувстват вече по-сплотени. За всеки случай решават да заложат на домашното винце, за по-нататъшни сближавания.

3. Я ела тука, да те запозная с един твой братовчед!
Единственото по-удобно време да бъдете представен на някой незнаен, горд представител на рода от този, са погребенията. Избирайте! Следват ритуалните любезности и неловки паузи.

"Ама, мамо, той е наркоман изнасилвач на момченца!"
"Нищо, маме, роднина ти е! Трябва да се уважавате!Ще му дам телефота ти!"
"Но той е странен непознат, който непрекъснато си чеше слабините!"
"Нищо, маме. Прави се, че не виждаш! Роднини сте! Трябва да се поддържате!"
"Какво да му поддъжам на тоя?"
"Стига говори глупости, виж момчето как тихо си се чеше и не вдига гюронтия като тебе!"

4. Ти всъщност винаги си бил голямото ни разочарование!
Дори да се състезавате с братовчеда педофил или с другия в затвора, не си и мислете, че ще спечелите някаква морална награда в края на вечерта! Колкото повече домашното вино-киселяк намалява, толкова намеците, засягащи личното ви достойнство се увеличават. Това носи изключително задоволство на родата, ако например сте довели някой приятел или гадже. Няма по-добро нещо от домашната ракия и домашната психоанализа! - това всеки го знае. "Как може да си толкова претенциозен?", "Ти осъзнаваш ли колко си комплексиран?" и "Що не си като брат си?", "Оня твоя съученик знаеш ли за колко пари работи?!?Ми ти?" - това са само част от възможните сентенции. Често те сами си противоречат, но се преглъщат по-лесно с чашка киселяк.

5. Равносметката!
Докато се усетите сте се качили с махмурлук и силно изразена душевна нестабилност на смрадливото автобусче. Главата ви е празна, но за сметка на това май имате запек. Чудите се да мислите ли за случилото се или просто да подпрете глава на мръсния прозорец и да гледате с отворена, суха уста сменящия се зимен пейзаж. "Майната му, ся как ще се омажа на Нова Година!" - заключвате на ум и това ви дарява с необходимото душевно спокойствие, за да не произведете нито един мозъчен импулс чак до Централна Автогара - София.

Няма коментари:

Публикуване на коментар