И ако все пак сте издържали фирмените инквизиторски похвати в писмен вид, наспамили сте пощите на хората с брилянтното си CV, за което сте избрали най-красивата си от многото грозни снимки-паспортен формат (убедена съм, че и Аполон би изглеждал като раздърпан мухльо с торбички под очите на паспорта снимка!) и сте дочакали заветно обаждане от непознат номер, което с отегчен глас ви съобщава адреса и часа за интервюто, значи минавате в следващо ниво. FIGHT!
Тук вече идва момента на интервюто! Тук за мен вече става лично! Историята, която ще ви пресъздам, не е плод на бедната ми творческа интерпретация, тя е истинска и болезнена като спринт на трикрака хлебарка. Та...
Най-вероятно сте ентусиазирани, дори леко притеснени, когато виждате, че фирмата, от която сте повикани на интервю изглежда като място, на което бихте искали да работите. Основно правило във всеки психо-трилър: Не прибързвай със заключенията!
Първоначалния контакт с индивида не подсказва нищо притеснително (вж. Първо оправило!).
"Да ти предложа чаша вода?" - пита той. Отказваш.
"Аз все пак ще ти налея и ще ти оставя чашката тук." - казва странникът. - "В случай, че се разгорещим." - смее се.
"Ха-ха". (OOOO BOY, някакво лошо предчувствие минава през мен).
"А ти сама ли живееш?" - пита ме.
"Ъъм, нееееее." - отговарям и преглъщам сухо. Чашката вода все пак се оказа добро решение.
"А с кого живееш?" - интервюира ме човекът.
"С едно момичееее?!?!"
"Как се казва тя?" - той просто не може да се спре.
....
Следва канонада от лични въпроси, на която даже деменцирала бабичка-съседка би завидяла: "Имаш ли си приятел?",
"Не?!? От кога?",
"Какъв беше последния ти приятел?",
"Аха, а как си избираш марката на тоалетна хартия?"(!?!?),
"Какви са ти приятелите?",
"А съквартирантката ти има ли си гадже?",
"Мммм, така ли?От колко време са заедно?",
"Какво правиш през свободното си време?"
...
И тъй като мозъкът ти все пак е само един орган, изпада в несъстоятелност, поти се и се чуди в какво, по дяволите, си го забъркал, ангажира всичките си бедни неврончета и измисля някакви несвързани отговори, които завършват с отчаян стон: "Ами, това е лично!"
"Искаш да кажеш, че не ми влиза в работата?" - пита странникът и измества центъра си на тежест напред към мен.
"Дааааа." - отговарям.
"Гледай, сега, да не си мислиш, че съм някакъв....ъъъ..."
"....психопаааат?" - помагам му аз да намери точната дума.
"Да!" - съгласява се веднага с определението той. - "Аз не съм психопат" (сигурна съм, че и Андрей Чикатило не се е самоопределял като психопат)
Интервюто продължава още близо час, но, слава Богу, въпросите вече клонят към нормално професионални.
И ако сте си казали "Кво толкова?!?!Голяма работа.", искам да ви кажа, че този човечец изобщо не беше от злобните, изцеждащи попадения на интервюиращи. Просто беше смотан и странен. Беше толкова обладан от странните си представи за човека, който търси, че даже не зададе стандартните тъпи въпроси, на които също ми се ще да се спра:
Тъп въпрос № 1:
Защо искате да се занимавате точно с тази работа? (въпросът задължително включва философски неопределен поглед)
Какво ми се ще да отговоря: Да кандидатствам за разработчик на перпето мобиле, разбирам. Ама подозирам, че ако кажа: "От малка мечтая да цъкам таблици на ексел и да се разправям с кретени по телефона! Така ще спася света и ще допринеса за решаване на проблема със световния глад! Това е моята мисия на земята! Аз съм МS Office super gilr!!!" , някак си няма да излъжа никой.
Какво всъщност се предполага, че трябва да отговоря: Смятам, че ще се справя добре с работата и ще ми е интересна. Мисля, че мога да науча много нови неща. (естествено глупавия, заучен отговор върви с изкуствена, усмихната физиономия)
Тъп въпрос № 2:
Защо искате да смените работата си?(Защо напуснахте предишната си работа) (тук неопределената физиономия добива вид на критично любопитсво)
Какво ми се ще да отговоря: Щот шефа ми е задник! Щот ми писна да се занимавам с идиоти, щото не ми стигат парите, щот е била СКАПАНА работа, щото искам КАФЕ С КАПСУЛКИ,...ля ля ля...нормални неща, е така!
Какво всъщност се предполага, че трябва да отговоря: Искам да срещна нови професионални предизвикателства, каквито се надявам, че мога да получа във вашата фирма.
Тъп въпрос № 3:
Защо искате да работите именно в нашата фирма? (ако е благоразположен, тук интервюиращият се усмихва)
Какво ми се ще да отговоря: Ми, инженерна фирма - инженер...по принцип инженерите трябва да работят в такива фирми, така си мисля! Спокойно, гугълна съм фирмата, преди да дойда!
Какво всъщност се предполага, че трябва да отговоря: Защото е с добри позиции на пазара и мисля, че мога, както да развия себе си като професионалист, така и да допринеса за добрата работа на фирмата.
Неангажиращото ми мнение: Скъпи работодатели, ако случайно прочетете това, моля ви, пробирайте си кога какво да питате. Ако си търсите просто работна пчеличка, не я карайте да се чуди как да ви лъже, че мечтае да е изтривалката ви. Не губете и своето и чуждото време с разговори тип: "Какво би направила, ако станеш Mис Свят?" На хорицата просто им трябва работа! Ако искате да сте заобиколени от мотивирани и щастливи хора, създайте им условия за това! Как да разберете дали някой е мотивиран и ще си върши добре работата по време на интервюто? Еми, не можете! Както и той не може да разбере, поне в повечето случаи, дали сте задник! За това има изпитателни срокове.
***тази претенция за статия не обхваща възможността да бъдете повикани на интервю за работа от агенциите за подбор на кадри. Това, приятели, е нещо, което трябва да се изживее, защото не може да се опише пълноценно. Само ще ви пожелая успех и ще ви подскажа да си извадите лексиконите от училищните години (сигурна съм, че ги пазите без да сте знаели за какво ще ви потрябват) и да ги попрегледате като пищови. Пригответе се да подреждате кръгчета и квадратчета, да правите тестове и да слушате критичен анализ на работното си поведение!
Няма коментари:
Публикуване на коментар